Романтик (Христо Костов)
403 16192
28 февр. 2008 г., 14:28

Мазохист 

  Проза » Рассказы
4734 0 26

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

6 мин за четене

Вдъхновено от едноименния разказ на beti (Бехрин)

 

 

Странно нещо е животът. Най-хубавото е, че не знаем какво ще ни предложи в утрешния ден. Не можем да предположим дори как един миг, една случка могат да го тласнат в съвсем друга посока. Моят повратен момент се оказа запознанството ми с Петя.
Всичко започна последните месеци на казармата ми. Бях пуснат в градски отпуск и понеже времето беше топло, се разхождах безцелно из града. Бях цивилно облечен и не се притеснявах от нищо. Когато ми омръзна да се разхождам, приседнах на една пейка. Разчупих големия шоколад и го поставих до себе си. Пропуснах да кажа, че шоколад обожавам да ям. Мога да го правя по всяко време и в големи количества. Хапвах си от него и гледах минаващите хора. Така се бях отнесъл в тази си „дейност", че почти се стреснах от нежния глас и момичето до мен.
- И аз обичам шоколад.
- Ами вземи си. Имам още един, така че няма проблеми.
Докато тя си вземаше, аз успях да я огледам хубаво. Дълга червена коса, кафяви очи и... бюст, който едва се побираше в блузката И.
- Хубави са, нали? Всички първо там гледат. - ми каза тя и намигна.
- Не мога да го отрека. Вярно е. Но има и друго. За пръв път виждам момиче с коса като твоята. Не бях виждал на живо.
- В нашия род всички сме такива, с изключение на баща ми. Майка ми, сестра ми, леля. Искаш ли да се поразходим? Ще пием някъде по нещо, ще поприказваме. Ако искаш може и на кино да отидем.
- Да, отлична идея. Но аз все още не знам твоето име.
- Петя. А ти?
- Марин. Искам обаче да знаеш още нещо. Войник съм, но ми остават два месеца до уволнението. После ще съм студент тук, в университета.
- Това, че си войник, не те прави друго качество човек. А щом после ще си тук студент, чудесно.
Изкарахме си отлично този ден. Петя се оказа страхотен събеседник. Весела и забавна. Когато дойде време да тръгвам, тя се приближи до мен и ме целуна.
- Днес изкарах много приятно! Ще се радвам отново да се видим. Ето ти телефона ми. Излезеш ли отпуск, звънни ми. Дори един ден преди това, ако можеш. Аз ще идвам също да те посещавам.
Щом се прибрах в поделението, разказах на момчетата за новата си позната.
- Еее, що не я заведе някъде. Изпуснал си я. - така мислеха повечето.
Аз само се подсмихнах и махнах с ръка. Но частица от мен също се съмняваше. Мина седмица, втора, месец, Петя не се обади и аз полека се успокоих. Какво пък, аз бях войник, а тя си имаше свободен живот.
Започна и последният месец на казармата. Имах награда от три дена и реших да я взема. Уредих се да изляза в събота и неделя гарнизонен отпуск и от понеделник да съм отпуската от три дена. Така щях да имам пет дни навън. Когато приготвях чантата с цивилните дрехи, в джоба на дънките видях листчето с телефона на Петя. Ще звънна, а там „каквото сабя покаже". Отидох до дежурната. Взводният беше вътре и го помолих да се обадя в града.
- Какво, някоя мацка ли?
- Да. Не вярвам да ме помни, но...
- Звъни. Кой знае, може да имаш късмет.
Имах. Вдигна ми веднага.
- Петя, здравей! Марин съм.
- Ооо, Марине! Здравей!
- Имахме уговорка щом тръгна да излизам отпуск, да ти се обадя. Не знаех дали ме помниш. Цял месец мина.
- Извинявай! Нямаше как. Имах здравословни проблеми. Но казвай, кога излизаш и за колко?
- В събота сутринта, за пет дена.
- Чудесно! Чакай ме пред поделението. Ще дойда да те взема.
Ако ме видеше как засиях от удоволствие. Кога щеше да дойде утре? Дойде бързо. Сутринта изкъпан, избръснат бях от първите, които напуснаха поделението. Петя ме чакаше с едно такси. Целуна ме и потеглихме. През целият път мълчахме. Спряхме пред една къща в Банкя.
- Петя, кой живее тук? Аз всъщност съм се настроил да си ходя по нашия край.
- Това е нашата вила. А във вашия край ще си отидеш след месец. Сега лови мига. Или се страхуваш от нещо? - Петя ме изгледа дяволито.
- Да се страхувам ли? Едва ли има от нещо.
Влязохме вътре и веднага се награбихме. Бях чул за страстта на червенокосите, но сега я усетих истински. Петя беше фурия. Цялото И тяло говореше само едно - „Искам секс. Много секс." Нямаше задръжки за нищо. Към обяд станахме от леглото. Трябваше все пак и да събера сили. Докато се мотаехме в кухнята и приготвяхме нещо за хапване, Петя ме подкачаше. Нали бяхме голи (че защо ни бяха дрехи, когато бяхме сам сами), тя ме хващаше за члена и го опъваше колкото може. Аз потеглях след нея от страх да не го откъсне. От началото изпитах неприятно усещане, но постепенно започна да ми харесва играта И. Възбудих се и я сложих на масата. С рязко движение влязох в нея. Без любовни игри, грубо. Петя впи ноктите си в гърба ми и прокара пръсти по него. Заболя ме силно, но усетих още по-голяма възбуда от това. Наведох се и впих устни в рамото И. После ги преместих върху едната и гърда. Захапах я и стиснах със зъби. Усетих в устните си вкусa на кръвта. Петя не спираше да разчертава гърба ми, а стаята попиваше стенанията и възгласите ни. Каква лудост ни беше обхванала? И защо това ни харесваше? Минаха ми тези въпроси през главата, но потънаха без отговор в поредния оргазъм на Петя. В банята се погледнахме в огледалото. Все едно се бяхме клали, целите в кръв.
- Петя, не зная защо, но на мен ми хареса.
- И на мен. Всъщност аз си падам по такива игрички. Предишният ми приятел ми ги показа и ми харесаха. Ще ти покажа и много други неща, стига да искаш.
- Ще оставим всичко на времето, с което разполагаме.
Петте дена отминаха сякаш на един дъх. Нямаше кой знае какви специални изпълнения, но имаше много удоволствия.
.....
Уволних се от казармата и започнах следване. С Петя се срещахме в моята квартира или на вилата в Банкя. После тя замина да следва в Англия. След завършването ми се ожених и на следващата година се разведох. Животът ми вървеше от работа в къщи, понякога излизане с приятели и забиване на поредната мадама. Докато не срещнах отново Петя.
Не я познах веднага. Видях я в гръб. Позната фигура и червена коса... но къса. Нещо ме накара да се приближа до нея. Докоснах я по рамото и тя се обърна.
- Ти!?!
- Аз съм. Изменила си се.
- Как съм се изменила?
- По-красива си станала. Късата коса ти отива и излъчването ти е по-женствено.
- Благодаря! Ласкател си. И ти ми изглеждаш променен. Виждам бели косъмчета...
- То е от гена. Рано се прошарваме. И не само по главата.
- Любопитно. Къде ли още?
- Показвам, ако желаеш.
Толкова ни трябваше. В апартамента ми влязохме като хали. Разкопчах коланa си и свалих панталоните и слиповете. Петя коленичи пред мен и повдигна ризата ми.
- Че ти нямаш нито един косъм тук. Мръсник! - каза ми тя и впи нокти в мен.
- Мръсник, а?... развратница. - отговорих и в съзнанието ми изплуваха старите спомени.
Хванах я за рамената, вдигнах я и я блъснах към леглото. Тя се олюля и замахна към лицето ми. Струйка кръв потече по бузата ми. Облизах я с език и погледнах Петя. Тя се разсъбличаше с резки движения.
- Харесва ти... не си забравил...
- Харесва ми... не мога да забравя...
Приближих се към нея. Тя беше моята лудост. Моят стар, нов живот.

 

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мдаааааа! Да му дойдат на човек всички мераци, като чете това! Браво! Изкефи ме!
  • Благодаря на всички!!!
    За мое съжаление физическата и емоционална преумора се оказаха по-силни от желанията ми. Това доведе до известни здравословни проблеми и се наложи да си дам активна почивка. Да се надявам, че в бъдеще няма да се налага подобна дълга раздяла. Липсвахте ми и вие.
    Весел ден на всички!!!
  • И къде, по дяволите изчезна вече цял месец???
  • Романтико, затъжихме се за теб!
  • Къде се изгуби бе Ице? Да не срещна отново Петя?
    Липсваш, Ице...!
  • Този разказ си го бях разпечатала за да си го чета по пътя към къщи, отворих го в автобуса и няколко глави взеха да надничат привлечени от заглавиетоЗатова чак сега ти пускам коментар. Четох го под напрежение, но много ми хареса. Поздравления!!!
  • !!!Поздрави, Ице!!!
  • Закова ме...! Ице...!
    с удоволствие прочетох...без дъх останах...
  • Доставя ми удоволствие да чета разказите ти!
  • С огромно удоволствие те чета!Аплодисменти!!!Честита Баба Марта!
  • Лелей направо останах без думи след прочита ...
    Поздравче Ице за разказа !!!
    Честита Баба Марта !!!Ице бъди здрав и щастлив!!!
  • Уф, какво вдъхновение! Хареса ми!
  • Благодаря на всички!!!
    Петинка...
    Петя, Генка Криси, мъничко кръв за цвят
    Бина, чак на толкова хард садо-мазо не съм фен. Макар, че съм пробвал лека версия
    Дима, ти си червенокоса, а аз си падам по шоколада. Какво следва?
    Весел ден на всички и честита Баба Марта!!!
  • Маркиз дьо Сад ряпа да яде- казарма, насилие, бруталност, връзват се нещата- поздрав!
  • Ице, какви са тия кърви? Забавно!
  • Мноооого образователно ,а аз съм червенокоса . Познай какво следва!
  • Умееш да разказваш и да претворяващ и мъничките неща в хубави разкази!Браво!
  • Браво ,браво!
    Харесва ми как пишеш!И темите ти ,боцкащи и страстни.
    Поздрави,Ице!
  • Хихи... Петя съм, мерси!
    Ице бе, аз защо не си спомням тая случка отпреди казармата ти, а?
    Обичам да те чета, човечеее..!
    Гущ*
    / гуш* и за Бети/
  • Благодаря ви!!! Ще го направя Бехрин. И за мен ще е удоволствие!!!
    Благодаря ти за идеята!!!
  • Първообразът казва Браво!!! Сега съм сигурна защо ми харесва да те чета! Напомни ми да ти кажа, когато се видим някой път!
  • Прочетох...Явно някои неща не се забравят!И се подновяват!Поздрав!
  • Благодаря ви!!!
    Мила, ще видя какво мога да направя с корекциите. Ели, все пак това е само разказ. Измислена история.
    Лека вечер!!!
  • От този разказ излиза, че любовта е единствено и само физическо привличане. И навярно е така...
    Благодаря и,поете, че ми показа някои непознати неща...
  • Хей,вие двамцатаАма,как да не забележа коментара на Мила
    Приятно,леко четиво,Ице!Поздрави!
  • Съвсем леко, еротично, софт садо-мазо Приятно ми беше да го прочета!
    шегичка: Убедена бях, че твоят герой познава моята лирическа
    забележка: няколко стилистични - ще ти ги копна на пощата, ако желаеш да се възползваш
    И накрая: Уау!въздъх* Там бях - в разказа Ех...
Предложения
: ??:??