Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от сега пазеше силите си за тогава. Пестеше движения и вместо да крачи, отстрани изглеждаше като лодка, която се плъзга по водите.Така преминаваше и в по- горен клас всяка следваща година, без да се напряга, точно с толкова усилия, колкото трябваха. Не прояви амбиция в нито един случай, не изпъкна с предложение извън уроците. Вече постъпила в университет, тя порасна съвсем. Веднага след вечеря се надигаше от масата и дори не отнасяше празната си чиния до мивката. Сядаше на близкото кресло с подвит крака, гледаше към телевизор с намален звук или просто се отнасяше да блуждае с поглед зад прозореца, без никой да може да разгадае за какво мисли. Тогава майка й наглед кротка и сговорчива, тихомълк ...