Мигът
Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...величия, но без едноклетъчните, те нямаше да бъдат дори измислица.
Аз знам какво ще стане. Ти знаеш ли? Гледаш ту - мен, ту - другаде
...в безкрая. Държа се за невидимата надежда. Дано останеш при мен! Мен ли гледаше или смъртта?
Заспивам...
За миг!
Това е Мигът!
Вече те няма.
Другите ще питат: - Коя си ти?
- Тайна.
- Къде е това?
- Някъде.
Имат стойност недоизказаните неща, останалото е конфекция.
Сега, мен ще ме разбере единствено животът, който е еднакъв
към човека и към едноклетъчните, защото неговият нагон е да
живее, Великите....те са над простичките неща - като последния
удар на сърцето, затова аз преструвам, че нищо не се е случило.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
