Глава четиринадесета
Планинари
В мрачната, беззвездна нощ, гъста есенна мъгла стисна в задушаващата си прегръдка спящото още село. Промъкналата се незабелязано слана, като гладен дух се разстла върху изсъхващата трева и ненаситно засмука от малкото останал и живец. Реката анемично се влачеше между двата си бряга- студена и равнодушна, а около нея вцепенените дървета стърчаха голи и бездушни. Всичко бе толкова безмилостно пусто и безчувствено, че обезкръвения, изчерпан живот, панически се заоглежда, търсейки спасение. Една искрица светлина съблазнително проблесна, притегляйки го магнетично с вълшебното си обаяние към Яниния двор.
В огряната от обвита с дебел слой паяжина крушка, маза, цяла нощ кънтяха румънски народни песни, надвиквани често от два мъжки гласа, дерящи се гръмко: " Наздраве, комшу-у!". Вратата се отвори и заедно с прокрадналия се лъч светлина, жизнерадостно- игривата музика ликуващо понесе своите мелодични трели, разведрявайки угнетената тишина, а Ламбо и Минчо с братска взаимопомощ се изкачиха по циментовите стълби, излизайки на двора. И там, опрели гръб в гръб, се заеха с източването на вече преработеното вино, отваряйки място за предстоящото ново попълнение. След като затоплиха пръстта, много внимателно пристъпиха към стъпалата и... се изтъркаляха обратно в избата. " Е-е, пак ли...!"- простенаха те и ръсейки благословии, затръшнаха вратата след себе си. Поотупаха праха от дрехите си и взеха спешни мерки за оправяне на настроението.
Работата по полето и дворовете бе приключила и двамата приятели често си гостуваха. Яна и Мара също ежедневно се събираха и, ако не гледаха индийски или турски сериали, обменяха информация доставена от агенция "Клюксън" или готвеха заедно. И настъпилият нов ден не беше много по различен. Малко преди обяд двамата веселяци прецениха,че е крайно време да сменят обстановката. Измъкнаха се от мазата и закриволичиха към уютната механа на комшията. От джобовете на Минчовите панталони стърчаха гърлата на две още неотворени бутилки с вино, а Ламбовите ръце бяха заети с други две. Още щом влязоха в двора, един от прозорците на къщата мигновено се отвори и от него се показа преливащата от нетърпение Ламбовица , пищейки с неподражаемия си фалцет:
- Ей, момчета, оставила съм ви яденето на масата в кухнята- като огладнеете- яжте! Аз отивам у Яна!
- Отивай, Маро, ние ще се оправим - в един глас зафъфлиха двамата и със стабилна моряшка походка продължиха към механата.
Ето ги най- после в любимото Ламбово кътче, в което той бе вложил цялата си душа, за да успее да му придаде атмосферата и уюта на традиционната българска къща от началото на миналия век. По стените бяха окачени народни носии, ръчно бродирани ковьори, кремъклии пушки и пищови, ножове, щикове и саби. От тавана, върху дълга и тежка дъбова маса , висеше дървено колело от стара каруца с окачени по него опушени газови фенери. Пода бе застлан с домашно тъкани черги, а около голямата зидана камина, украсена с изящно изработени и естетично подредени глинени съдове, се кипреха няколко ниски трикраки столчета. Минчо се настани върху покритата с обработени овчи кожи масивна дървена пейка, извади шишетата от джобовете си и ги сложи на масата. Ламбо също остави своите и отиде да донесе сланинка и сиренце. Когато се върна с готовото мезе, седна на срещуположната пейка и се чукнаха направо с бутилките:
- Ха, наздраве! Пак сме си само двамата!...
В това време Мара възбудено влетя в топлата Янина кухня и изписука на един дъх:
- Мале, Яне-е, знаеш ли снощи синковците каква муха ми вкараха в главата? Едвам се удържах да не изприпкам до тук! По интернета предлагат почивки в къщи за гости- в Тетевенския балкан! Гледах им снимките- каква красота само! Дворовете им само трева, храсталак и купчини камъни с цветя по тях - нито пипер, нито домати, нито краставици видях някъде! А механите им - отвън- под един навес! Бъбрикю ли, к'во му казват, и си има пещ със скара, маса и пейки! А тоалетните- като на гражданите- вътре в къщата! Не като нашата- на двора! Трябва да го видиш това нещо! А, и най-важното- с педесет процента намаление предлагат тридневна почивка! Аз само веднъж- като ученичка съм ходила на екскурзия в планината. Беше толкова хубаво! Направихме си пикник на една полянка, после си събирахме диви ягодки и боровинки- искам още веднъж да изживея тези прекрасни мигове! - и полузадушена шумно пое обилна порция въздух.
- Ох, Марче, само като те слушам - и вече искам да сме там! И двете имаме нужда да се разтоварим от еднообразието и да изживеем нови, вълнуващи емоции, спомена за които дълго да топли душите ни!
- Точно така! Отивам да събудя Стаматчо, че да включи компютера... - и вече тичаше към дома си.
Обаче след няколко секунди се появи разочарована на вратата и каза:
- Уф, забравих, че са на училище дечурлигата...Наближава обяд,значи- скоро ще си дойдат...
Минутите, сякаш изваждани с клизма, бавно се заизточваха. Двете стояха прави до прозореца, гледаха пътя и трескаво обсъждаха предстоящия излет. Ламбовото куче излая и радостно заскимтя.
- Идват!- подскочи Мара - хайде, Яне, да вървим!
Хванати за ръце, двете радостно изприпкаха навън и след две минути вече възклицаваха пред монитора, разглеждайки снимките от предлаганите дестинации:
- Бре, каква красота! Каква природа! Направо късче от Рая! Виж тая! Виж тая! Мале-е...
Накрая единодушно избраха една грациозна вила в Рибарица, построена до самия бряг на река Бели Осъм. Яна бързо набра оставения за връзка телефонен номер и след няколко минути бе уговорено къщата да бъде наета след два дни.
- Всичко е уредено!- остави слушалката тя- Хайде да споделим новината с нашите дружки! - и се отправиха към механата.
От вътре ехтеше яко боботене. Спряха пред вратата и внимателно я отвориха. Видяха двамата юнаци, които блажено се бяха разляли върху пейките. Ламбо тихичко похъркваше, а Минчо направо разклащаше полилея. Двете се спогледаха разочаровано и Яна примирено каза:
- Довечера ще е... - и се върнаха при компютъра, за да се насладят отново на фотосите, увековечили приказното кътче, част от което скоро щяха да станат и те.
----------------------
Четири и половина сутринта. По селските къщи тук- там започваха да проблясват светлинки, но в Ламбовия двор отдавна цареше оживление. Мара на висок глас от десет минути даваше нареждания на големия си син:
- ... и да храниш редовно животните! Яденето е в хладилника- топлете си и яжте! Ние само за три дни сме револвирали къщата...
- Резервирали, ма, мамо!- поправи я детето.
- Ха, ма ти много умен взе да ставаш нещо?!? Май ще ти спирам ученето...
- Уха-а! Таман по цял ден ще пия с тате и чичо Минчо!- блеснаха очите на Стаматчо.
- Че от тях какво ли друго можеш да научиш... - измърмори тя и продължи с наставленията.
В това време Яна с интерес наблюдаваше суетящите се около багажника на стария "Опел" мъже, които упорито изпробваха всякакви варианти да сместят в него двете единадесет литрови туби от минерална вода, пълни с вино, до качето със сланина, бидончето със туршия, пет литровата тубичка с ракия и тенекията със сирене. Накрая извадиха резервната гума и проблема моментално се разреши. Обаче Мара, забелязала загадъчната Янина усмивка,погледна точно в този момент към тях и възмутена запищя:
- Що махате гумата, бе? Как ще тръгнем без нея- ми ако нещо стане по пътя?
- Спокойно,ма! Ще я сложа отпред- в краката ми!- утеши я веднага Минчо, затваряйки багажника- Хайде, качвайте се вече! - и се намести на предната седалка.
----------------------
Рибарица! Спряха за малко в центъра и след кратка справка с местните за местонахождението на къщата, поеха към края на селото по пътя край реката и лесно я откриха- същата като на снимките! Спряха пред голяма двойна дървена порта . Минчо скочи и я отвори, а Ламбо вкара колата почти до входната врата на къщата по чудесна павирана алея, в прекрасно аранжирания, ограден с висока каменна стена, двор. Разтовариха багажа и го внесоха в къщата. По-точно - двата сака на жените. Мъжките неща свалиха направо при барбекюто. Къщата бе просторна, а всяка спалня си имаше собствени баня и тоалетна( което впечатли единствено жените). И докато Яна и Мара се възхищаваха на дизайнерската подредба в стаите и на широката, оборудвана с най- модерни електроуреди кухня, Минчо и Ламбо- всеки грабнал по една кана в ръка, вече се разполагаха удобно около багажа си. Разпалиха скарата и като загря, метнаха отгоре и няколко парчета сланинка. О, какво прекрасно ухание се разнесе... Напълниха каните, а жените също се присъединиха към тях, сипаха си по малко ракийка и вдигнаха тост, пожелавайки си вълшебни мигове тук. Толкова прекрасно се чувстваха! Говореха си задушевно, смееха се на Минчовите простотии и на Ламбовите остроумия, докато привечер спусналия се планински студ не ги принуди да се преместят в хола на къщата. И там, насядали направо върху постланите пред вече запалената камина кожи, с чаши и кани в ръце, останаха до много късно, наслаждавайки се на топлината и уюта, разваляни от време на време от Минчовите пръдни.
----------------------
Утринта бе хладна и мъглива, но свежият, кристален въздух бързо премахна тежестта в главите на двамата мъже, излезли да полеят тревните площи.
- Ух, как хапе този звяр! - каза Минчо, докато енергично разтриваше ръцете си.
- Ми, облечи си блуза, бе! К'во се прайш на мъж?- разхили се Ламбо- Това да не ти е морето... Ха, като казах "морето" и се сетих, че сме до реката. Отиваме ли за риба?
Минчо изтръпна и страха започна да го завладява. Как ще ходи на реката без спасителната жилетка?!? И дума да не става!
- Ще копнем тук- там из двора за червеи и отиваме за пъстървичка. Навит ли си?- продължаваше да го надъхва Ламби.
- О-о, я виж колко е студено- опита да се измъкне Минчо- я клъвне, я - не!
- Ще клъвне! Поне от любопитство- да види кой я лови!
Но другарят му не щеше и да чуе за реката.След няколко минутни увещания, Ламбо разбра, че няма никакъв шанс за риболов и отсече:
- Добре! Тогава да използваме пълноценно деня!Ще разпалиш ли барбекюто, докато нарежа мезето?
- Че, така кажи! К'во си лапнал -риба та риба! С това трябваше да започнем!- и охотно последва приятеля си.
Ето. че и двете жени, които бяха ходили до магазина за продукти, влязоха в двора и се отправиха в посоката, от която се носеше неустоимия аромат на печена сланинка. Седнаха при мъжете и Яна , изваждайки един пътеводител, купен преди малко, заговори:
- Момчета, бяхте ни обещали излет в планината, с пикник...
- Добре, ма , Янче! Още утре сутринта потегляме!- потупа я по гърба Минчо.
- Да!- допълни и Ламбо- Щото днес вече си отиде...
- Кой си е отишъл?- не схвана Мара- То още обяд няма...
- Слънце мое, кога бате ти Ламби те е лъгал? Утре рано- рано потегляме! Вие идете да се приготвите, а ние ще изберем маршрута от брошурата.
Двете жени станаха и се запътиха към кухнята, за да сготвят нещо за вечеря, а мъжете започнаха да проучват туристическите пътеки. След дълго обмисляне и едно Минчово мрънкане: " Много ходене, бе... Няма да имаме сили да си пийнем, като се приберем", двамата гидове се споразумяха:
- Качваме се по пътеката над селото, ще го позаобиколим малко и- хем вълка сит, хем- агнето цяло! - и доволни от умния избор, се поздравиха с по една кана "мавруд". А малко по-късно се прибраха на топло в хола...
...Чудна слънчева утрин, изпълнена с ухание на пържени мекички. Двамата екскурзоводи с куркащи от глад черава се присламчиха към жените в кухнята и набързо ометоха всичко.
- Тук май мирише и на нещо друго. - констатира Ламбо, душейки въздуха около себе си.
- Има баница...
- Ми, какво се ослушваш- давай я насам!- облиза се лакомо Минчо.
- Не може! Тя е за пикника!
- Че за кого по- напред ще стигне? Я виж колко е малка...
- Ако беше голяма, щеше да мрънкаш, че е тежка! Спокойно, и други неща сме приготвили. Хайде да тръгваме!
След половин час вече крачеха по един коларски път нагоре към гората. Мъжете носеха по една чанта, от която на всеки двадесет- тридесет крачки вадеха по едно двулитрово шише от безалкохолно,пълно с винце и набързо отпиваха. За целта стратегически бяха оставили жените, които не спираха да бърборят, да вървят пред тях. Двамата, запъхтени, само се оглеждаха за подходящо място за пикник.
- Минчо- съзаклятнически пошепна Ламбо- я чупни от баницата, бе!
Минчо не чака втора покана и чевръсто я разчупи на две, подавайки едното парче на приятеля си.
- Я подай и сиренцето, че май малко са и сложили... Е, тя и със сланинка ще върви... - и след няколко минути в чантите им останаха само шишетата с вода на жените.
Стигнаха едно място, където пътят се разделяше и те поеха по тясната пътека, която ги отведе до един сипей, от другата страна на който се виждаше голяма поляна, с паднало върху тревата дърво, идеално да се седне на него. Тръгнаха в индианска нишка по тесния каменист брод. Минчо водеше колоната. Неочаквано пред крака му изпълзя черна усойница. С мощен рев, отекнал из цялата планина , той отскочи назад и събаряйки Ламбо, заедно се затъркаляха по ситните камъни надолу. Ламбо успя инстинктивно да сграбчи един храст, но той не издържа тежестта и на Минчо, който се впи като кърлеж в крака на другаря си и успешно го повлече след себе си, заедно с растението. Жените гледаха уплашено и безпомощно и със свити сърца само слушаха виковете на изчезващите от погледа им мъже. За миг настъпи тишина и след това се чу:
- Стига си ме стискал, бе, вампир! Спираш ми кръвообращението!
Минчо висеше закачен за един от металните пръти, държащи здравата метална мрежа плътно до скалите, предпазваща шосето под нея от падащи камъни, и стискаше крака на Ламбо, който се извиваше като змиорка в отчаяните си опити да се освободи. Целите им тела бяха издрани и покрити с кръв.
- Пусни ме, че да мога га те откача, бе!- гърчеше се като червей Ламбо- Само на няколко сантиметра съм от асфалта...
В този момент гащите на Минчо се разпраха. Чу се само "туп" и едно изпълнено с болка и учудване: " Ух, много си тежък, бе..." и двамата вече лежаха на шосето. Бавно се изправиха, а Ламбо стреснато се заоглежда:
- Скрий си автобиографията,бе, човек! Ако ни види някой, веднага ще ни излезе име!
Минчо бързо грабна разкъсаните гащи и ги уви като пола около кръста си.
- Хайде да тръгваме към селото!
- И на къде е то?
- Насам!
- Сигурен ли си?
- Ти май забравяш, че като млад съм тренирал ориентиране ...
- А защо тогава имаш джипиес в колата?
- За да проверя дали са му правилни картите! Хайде, тръгвай, че така прижаднях...
- Добре, че изядохме и изпихме всичко, че щеше да стане зян...
... След като излязоха от първоначалния шок, Яна и Мара бързо тръгнаха по обратния път и спряха едва в центъра на селото, пред лечебницата. Докторът веднага ги прие, изслуша ги и с усмивка ги успокои:
- Няма страшно, това и друг път се е случвало! Знам къда са. Хайде, ще отидем с колата да ги приберем. - и излязоха от кабинета му. ...
... Двамата специалисти по пързаляне върху камъни тъкмо бяха стигнали до табелата с името на селото, когато срещу тях спря един джип. Вратите се отвориха и от там слязоха доктора и двете жени, които уплашено заоглеждаха засъхналата по целите им тела кръв.
- Няма им нищо- това са само одрасквания- опита да ги успокои медика- Ще ги откараме до лечебницата и ще ги оправим.
Героите с охкане и пъшкане се наместиха в колата. В кабинета сестрата сръчно се погрижи за тях и не след дълго, целите омотани в бинтове, напуснаха медицинския пункт, водени под ръка от съпругите си.
- Ей, Минчо, като мумия си, бе! Добре, че те опаковаха, за да не ти се развява вече зарзавата! - хилеше се Ламбо.
- И на теб ти отива! Сега въобще не личи какъв си грозник!- не остана длъжен и Рамзес- Но, мисля,че тези мехлеми , с които ни намазаха, са само с външно действие... Не трябва ли лечението да е комплексно?!?
- Само да се приберем, веднага ще наблегнем на вътрешнооздравителния процес!
- Вие, освен за вино и ракия, за нещо друго мислите ли? - възмутена се обади Яна.
- Не-е! - в един глас отвърнаха двамата, гледайки хитро.
- Че то, за мислене акъл трябва!- обади се и Мара- Но, Господ ви е лишил от това, за сметка на ненаситните ви гърла!
- Да, но заради вас не успяхме да опитаме баницата...
- Какво-о?!? Да не би ние да ви хвърлихме по сипея?- започна да се нерви Яна.
- Ако носехте вие чантите... - обади се и Минчо.
- А вие за какво сте?- записка Ламбовица- И за това видяхме, че не ви бива! Поне сега ще имате уважителни причини да не изтрезнявате!
Ламбо се издразни:
- Ти вместо да цвилиш, вземи, че омеси още една баница, но да е по- голяма, че тази... - и бързо млъкна, усещайки, че е на косъм да се издъни.
- Какво тая? Какво тая, бе? Ако беше голяма, щеше да е тежка! Като е малка...
- Маро, я не се ядосвай- прекъсна я Яна- Виж, че само ни дразнят. Да не мислят, че не ги виждах какво правят? Само виното не успяха да изпият!
- Тук си в голяма грешка! - поправи я мъжа и- Само вашата вода остана...
- О-о, вие за това ли разиграхте тоя театър със сипея?!?- извиси острия си глас Мара- Виж ги ти, тарикатите! И с какво щяхме да си направим пикник?
- Нали ягодки и боровинки щяхте да си берете?
- Абе, ей, недосрасляк- задави се от яд Мара, започвайки да бърка думите- Голям хитряга се извъди! Той Минчо е за бой, че те учи на лош пример!
Ламби не издържа и се разсмя от сърце, а това още повече вбеси жена му.
- К'во се хилиш като маруля, бе?
- Щото си неграмотна!
- Да беше ме оставил да завърша училище, а не да ми надуваш корема!
- Ма, ти все плачеше за... О-ох, боли ма! Що са бийш? Не виждаш ли. че съм ранен там...
- Ще видиш ти кой плаче... - съскаше злобно Ламбовица - Простак прост!... Ох, Яне, Яне-е, беля си взехме с тия двамата каръци! - нареждаше, набирайки скорост тя- Един излет като хората не можем да си направим заради тях! Все ще направят някоя простотия и все трябва да сме нащръкнали...
- На щрек се казва, ма- обади се плахо Ламбо.
А на Мара толкова и трябваше и като подпали...
Двамата юнаци се влачеха с наведени глави, забили поглед в краката си и геройски понасяха висикодецибелната, болезнено запълваща празнините в главите им, словесна канонада. Най- после се прибраха и Мара влезе в къщата, продължавайки с вече доста пресипнал глас, да се жалва. Мъжете плахо се спогледаха и затаили дъх, като призраци се понесоха към барбекюто. Мълчаха и пиеха. След около час Минчо се окопити и се обади, предвидливо снижил до шепот гласа си :
- Леле, Ламбо-о... Тая твойта е като някой генератор,бе...
- Виждаш ли- също шепнешком отвърна комшията- А ти се оплакваш от Яна... Тя, в сравнение с мойта, е като феята Добринка!
- Коя е тая? Не е от село, нали?
- Не, бе, от едно детско филмче.
- Ха, ха, Ламбо- Бебешлямбо! - запревива се от смях Минчо.
- То, аз не искам... но тя като гледа - и аз гледам. Какво да правя? Нали виж
даш... опъна ли се, каква става... Ма и ти се ошашави, а?
- И те шамароса,а?
- А теб Яна не те ли налага, бе?
- Кой? Мен ли? Не знаеш бате ти Минчо колко бързи крака има!
Спогледаха се и се разсмяха.
- Жени... Прикоткат те, че да ги вземеш, а после ти отравят живота... Дай да му се порадваме, докато ги няма - а, наздраве!- и заразпускаха стабилно.
---------------------
В едно с изгряващото утро, на двора се появиха Мара и Яна.
- Мале-е! Виж ги, ма, Яне, виж ги, непрокопсаниците! Цяла нощ са пили! А след обяд трябва да пътуваме за в къщи... Кой ще ни кара?!? О-о, аз ей сега ще ги изтрезвя!- и занагъва ръкави.
- Чакай, Маро, ще ги уплашиш ! Я да се усмихнем, поне докато ги докопаме!
- О-о, те само да опитат да ми побегнат... Но, права си- нека не рискуваме.
Двамата нищо неподозиращи страдалци, с отпуснати души и развеселени сърца, тъкмо вдигаха поредната наздравица, когато пред замаяния им взор, сякаш от нищото, се появи врага! Вкочаниха се като ледени висулки. Минчо, в панически пристъп се насили да стане и да се спаси с бягство, но напъна не достигна до краката му, а изби малко под кръста с мощен тътен. Сякаш ангел наду Ерихонската тръба и земята потрепери от мощната, освободила се енергия, отделила за миг на около педя от пейката своя източник. Мара, изплашена, отскочи назад.
- Въх, въх, въх... - уплашено повтаряше, като постоянно плюеше в пазвата си- Какво стана, ма Яне?!? Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите... пу-пу-пу!
Ламбо отрезня! И задавен от обвилият го дъхав балсам, едва успя да изрече:
- Мале, Минчо-о... Като някой скункс си! Къде го държа това, бе?!?...
- Защитна реакция... - смотолеви гръмовержеца - ако не избиваше от там, да съм умрял от удар...
- Ей сега ще умреш от удар! Ама по празната ти глава! - избухна гневно Яна, но инстикта и за самосъхранение не допусна да го доближи.
- Яно, остави ги. Ще се обадя на Кольо - братовчеда- да дойде да ни прибере. А тия- да правят каквото щат!
И докато вървяха към към къщата, Мара не се сдържа и изтърси:
- Тоя Минчо... Сякаш гръмна с на Ламби ловната пушка!... А аз все се чудех - какво толкова бумти в двора ви, особено привечер...
--------------------
Кольо прибра жените, а мъжагите спаха вечерта в "опела" , а на следващия ден пътуваха, като през цялото време Минчо само навдигаше демонстративно шишето и не го отлепяше от усните си, докато Ламбо само гледаше жално и преглъщаше като задавено пиле . Прибраха се и живота си потече по старому- от мазата- в механата и обратно, а раните на планинарите удивително бързо зарастваха!
- Наздраве! И следващият път ще си направим излет само двамата!- говореше Ламбо.
- Да, но ще се екипираме яко! С дунапренени дрехи!- допълни Минчо.
- И с ламаринени панталони!
- Ъ, това ще тежи...
- Но няма да се дерем!
- И само по- дебел дунапрен стига!
- Нали ще се разкъса по камъните на сипея, бе... Трябва и ламарина да има отгоре!
Продължиха още десетина минути спора и аха да стигнат до бой! Изведнъж и двамата, като по сигнал, млъкнаха. Стояха застрашително наведени един към друг и се гледаха кръвнишки. Добре, че бяха в механата и масата ги разделяше...
- Мале, Минчо, колко сме тъпи... Ще се избием за няма нищо! Да не сме луди да ходим и да мръзнем по чукарите, като можем спокойно да си пием на топло до камината?!?
- Прав си, Ламбо! Я да излезем и да поохладим страстите, като си направим един излет до мазата, а?
- Е, това вече е приказка! Тъкмо до там ще ни се отвори глътката!
И прегърнати, в прекрасно настроение, залъкатушиха към Минчовия двор.
© Шо Цветанофф Все права защищены