29 июл. 2011 г., 09:46

Миниатюри

934 0 0
1 мин за четене

 

- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трето спално - сви рамене ефрейтор Верг. - Но какво ни помага това?!
На този етап Фи Тил отчаяно подбели очи, обаче сержантът не се отказваше:
- Когато някой се крие, то той обикновено избира за скривалище място, в което би се чувствал комфортно. Та къде по принцип живеят вълците?
- Откъде да знам, да не съм зоолог! - сви рамене Верг. - Вълчоград? Вълколандия? Вълковил?

- Ти сериозно ли?! - възкликна Сержант.
- Не, естествено - махна с ръка ефрейторът. - Обаче в последно време ги опознах и съм сигурен, че посочената от теб логика не е приложима в конкретния случай.
- Мдааам - одобрително кимна Фи Тил. - Те винаги вземат капан, резервен капан и резервен капан за резервния капан... - тук той се замисли за момент и добави: - Поне...

- Ауу! - изквичя Вълк в Сянка и се хвана за настъпената опашка.

- Какво си се развикал?! - изръмжа Буцата. - Да не си си оставял опашката на пътя ми.
- Сянка, какво става? - попита притичалият Но Щен Вълк.
- Този ми настъпи опашката! - спря да подскача на едно място вълкът и посочи виновника.
- Проблем ли има, брато? - надвисна над Вълк в Сянка Буцата.
- Той не ти е "брато", брато! - изръмжа Но Щен Вълк.
- Слушайте, кученца - започна не на шега да се нервира Буцата. - Почвате да ме ядосвате и ситуацията ще стане сериозна!
- Дефинирай "сериозна" - изръмжа Вълк.
- Тук всичко ще стане на косми и козина - гадничко се ухили човекът и предизвикателно размърда мускулите си.
- Хъм - изхъмка разколебан Но Щен Вълк и прошепна: - Сянка, какво ще правим?
- Адаптирай се - сви рамене Вълк в Сянка и наплю Буцата. - И бягай...
- АХ, ВИЕ! - изрева наплютият. - Песове!
Обаче вълците вече бяха далеч...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...