- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трето спално - сви рамене ефрейтор Верг. - Но какво ни помага това?!
На този етап Фи Тил отчаяно подбели очи, обаче сержантът не се отказваше:
- Когато някой се крие, то той обикновено избира за скривалище място, в което би се чувствал комфортно. Та къде по принцип живеят вълците?
- Откъде да знам, да не съм зоолог! - сви рамене Верг. - Вълчоград? Вълколандия? Вълковил?
- Ти сериозно ли?! - възкликна Сержант.
- Не, естествено - махна с ръка ефрейторът. - Обаче в последно време ги опознах и съм сигурен, че посочената от теб логика не е приложима в конкретния случай.
- Мдааам - одобрително кимна Фи Тил. - Те винаги вземат капан, резервен капан и резервен капан за резервния капан... - тук той се замисли за момент и добави: - Поне...
- Ауу! - изквичя Вълк в Сянка и се хвана за настъпената опашка.
- Какво си се развикал?! - изръмжа Буцата. - Да не си си оставял опашката на пътя ми.
- Сянка, какво става? - попита притичалият Но Щен Вълк.
- Този ми настъпи опашката! - спря да подскача на едно място вълкът и посочи виновника.
- Проблем ли има, брато? - надвисна над Вълк в Сянка Буцата.
- Той не ти е "брато", брато! - изръмжа Но Щен Вълк.
- Слушайте, кученца - започна не на шега да се нервира Буцата. - Почвате да ме ядосвате и ситуацията ще стане сериозна!
- Дефинирай "сериозна" - изръмжа Вълк.
- Тук всичко ще стане на косми и козина - гадничко се ухили човекът и предизвикателно размърда мускулите си.
- Хъм - изхъмка разколебан Но Щен Вълк и прошепна: - Сянка, какво ще правим?
- Адаптирай се - сви рамене Вълк в Сянка и наплю Буцата. - И бягай...
- АХ, ВИЕ! - изрева наплютият. - Песове!
Обаче вълците вече бяха далеч...
© Стоян Вихронрав Всички права запазени