МИО МЕКИЧАРО

Мио Мекичаро беше сам самичък. Сиромах македонец, попаднал у Враца след събитията. Беше работлив човек и помагаше на хлебаря Лазар Македонецо. Нощно време ловеше маята и сутрин, когато тестото беше готово, Лазар му даваше по няколко кила от него за мекици. Мекичарницата му беше един мангал с казанче за пържене, който той поставяше на тротоара между хотел "Реклама" и Популярната банка. До "Реклама" беше пиацата на файтонджиите. Мястото беше стратегическо и клиенти не липсваха.

Всяка Божа сутрин той разпалваше мангала с казанчето и започваше производството. Когато свършеше тестото, "затваряше" дюкяна. Прибираше го във фурната и си даваше свободно време за отдих, което прекарваше в кафенето на Мустафата или кръчмата на Танас Емшерията. В тази кръчма се запознал с негов сънародник Тасе, който люто враждувал с работата. Един ден го хранил и черпил Мио, два дена, три дена...

На Тасе му харесало, ама на Мио капитала бил на привършване. Една хубава сутрин Тасе, след като изял мекиците, казал на Мио:

- Ке ми даеш педесе лева, защо много ми требуват! Мио го погледнал, обърнал се към банката и усмихнато му рекъл:

- Овай що е? - и посочил с пръст банката.

- Популарна банка - казал учудено Тасе.

- Тасе, я сум сключил контракт с о банката. Она мекици да не праи и я пари на заем да не даем!

Усмихнал се кисело Тасе и тръгнал да търси мекичари, които не са сключили контракт с Популярна банка.

ФИЛОСОФО

Много често, когато някой каже, че е от Враца чува "остроумието" в рима:

"А-а-а от Враца, дето гарга не каца". На автора не е известно от кога битува това "остроумие", но от малък знае отговора - "Не каца, защото няма мърша". Това е тривиалната истина - врачанинът не е човек втора ръка, не е мърша.

Ще разкажа един случай, при който геният мюзевирски дава достоен отговор на това "остроумие".

Философо беше завършил висше образование. Още като студент той започна работа по един световен проблем. Беше постигнал известни резултати и в една "братска" страна провеждаше експериментална работа. За съжаление трудовете му не се признаваха у нас. Причината - несъгласието му да включи за съавтори някои хора, от които зависеше признанието. Врачани казват "На готово дете всеки става баща". Като врачанин и патриот, той не искаше откритието му да иде в друга страна.

След дълги митарства решава да се срещне лично с Тато и да му обясни работата. Надяваше се на благосклонноста му. По това време Тато беше врачански тъст. Та отива Философо да се срещне с него. След дълги процедури успява да стигне до една напращяла лошо гримирана и с неподходяща прическа секретарка. Тя го попитала:

- Вие от къде сте и по какъв въпрос искате среща с Тато?

- От Враца съм. Въпросът ми е от държавна важност - кротко и усмихнато отговорил Философо.

- А-а-а от Враца, дето гарга не каца. - иронично казала тя. Почакайте малко! - и влязла в една тапицирана врата.

След четвърт час се върнала и с дежурна за случая усмивка му казала:

- Тато не може да ви приеме! Нямате час за прием! Ако искате аз ще ви запиша и ще ви съобщя допълнително датата и часа на приема.

Философо разбрал, че от тази туфа заек няма да излезе. Обидило го пренебрежителното отношение на секретарката. Като всеки мюзевир, той не останал длъжен. Тръгвайки си, попитал:

- Извинете. Вие ходила ли сте у Враца?

- О-о-о да! Много пъти. Защо?

- Защото Вие напълно опровергахте остроумието с гаргата.

Философо не се срещна с Тато. Сватлъкът с Враца беше вече развален, когато той му написа любезно писмо. Резултатът от писмото бе година и половина ефективна присъда и след нея тригодишно заточение в апендикса на България. Откритието му беше патентовано в "братска страна", от която после България внасяше готовия продукт.