Срещнах едно момче, което умееше да управлява времето. Сигурно ме видя, че тичам като луда наоколо, защото спря въртенето на Земята - така, както се спира бързия влак с ръчна спирачка - и каза:
- Не бързай!
- Толкова неща пропуснах! Можеш ли да върнеш времето назад?
- Колко назад?
- Не знам. Най-после срещнах любовта...
То се засмя. За една минута се превърна в старец. Тръгна насреща ми и мина през мен като през въздух.