26 янв. 2011 г., 12:05

Момент на щастие

1.2K 0 2
1 мин за четене

Идва един момент в живота ти, когато спираш да чувстваш болка. Дали е защото изпитваш огромно щастие, или защото просто си свикнал със нея? Дали е само заблуда на твоето въображение, или наистина се случва? 
Когато дойде този момент, част от въпросите, които си си задавал сам на себе си толкова дълго време, намират своя отговор. За най-важните обаче, все още и дума не откриваш.

Когато настъпи този момент, започваш сам да се питаш. Истинско ли е, или не?  Наистина ли ти се случва? Наистина ли се чувстваш добре? И отговорът се свежда до един. До нещо, което те прави щастлив човек. 
Бореше се толкова дълго време с болка, омраза и сълзи. Със сърцето си, разума, със самия себе си дори. И даде всичко само за един миг. Миг, който никога не би се изтрил от паметта ти. Миг, който те върна от ада и те изпълни със радост. И все още едва вярваш, че усмивката на лицето ти е истинска, а не фалшива. Че небето над теб е ясно, като след проливен дъжд. Че болката в сърцето ти я няма. 
Идва един такъв момент в живота ти, когато най-малките неща са най-ценните мигове за теб и ти наистина го осъзнаваш. И чувстваш дълбоко в сърцето си  всяка мила дума, всеки жест, всяко нежно докосване. След толкова години на дъното, останал почти безсилен, един миг те върна към чувството, когато бе дете. Защото единствено след най-голямата изпитана болка си способен да усетиш най-истинското щастие. 
И когато наистина е дошъл този момент, единственото, което трябва да направиш, е да споделиш това щастие, защото всеки има нужда от топлина и любов. От нежност и повече усмивки. Защото това са хората, които обичаш и би направил всичко, възможно и невъзможно, за да бъдат добре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И когато наистина е дошъл този момент, единственото, което трябва да направиш, е ДА МУ СЕ ОТДАДЕШ И НАСЛАДИШ ИЗЦЯЛО...

    Много хубаво!
  • Харесва ми !

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...