8 февр. 2009 г., 19:05

Момичето

1.5K 0 1

Момичето

 

Аз не съм единственото,

а поредното момиче с разбито сърце,

което страда по своята

несподелена любов.

Момиче, като всички,

примирило се със своята

нещастна съдба.

Останало без мечти,

само с болезнени спомени,

които не го оставят,

дори за миг.

Аз съм поредната

осъдена душа,

която скита без път

и няма сили да продължи,

защото не намира смисъл.

Дадох всичко,

което имах,

а получих само разочорование.

Искам само усмивката отново  да изгрее на лицето ми,

да бъда излекувана,

да се почувствам отново жива.

Но уви -

за мен времето сякаш е спряло

и болката не минава.

Аз съм все същото момиче,

загубило вяра във

всеки и всичко...!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги ще има хора, които ще те нараняват,
    но за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...