07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)

Повреден мост:

Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обиколката ни видях една снимка на красив мост (дървен, лакиран с лазурен и яхтен лак. Формата му беше на зиг-заг с прави ъгли на отделни малки платформи. Може би около метър широки и два дълги. Мостът беше във водата по брега на това „море“. Започваше от брега, където се намирах в момента, и стигаше до брега, на който трябваше да се прибера. На снимката този мост изглеждаше красив. Някак си примамлив. Все едно гледах рекламна брошура на туристически обект, който те примамва да го посетиш. Като цяло имах усещането, че си бях спечелил това посещение на тази изложба или музей, или каквото изобщо и да беше. Не видях какво имаше там, но знам, че имаше доста неща, и то различни. Усещах ги вътрешно. Визуално видях и се вгледах само в тази снимка на този мост. Времето на обиколката ми там бе кратко. Докато стигна от единия край на сградата до другия, вече беше станало вечер. Разстоянието да е било около... двадесетина-тридесетина метра. Когато бях на другия край при тази снимка, усетих, че веднага трябва да си тръгваме. Имах усещането за тревога. Аз трябваше да се прибирам вече. Другото усещане беше, че сме спечелили преминаване по този мост. И докато се опитвах да анализирам това усещане пред самата снимка на моста, вече бяхме пред него. Имам лек спомен за придвижване към него. Вероятно разстоянието на движение не беше повече от десетина метра (странното е, че не усещах да има покрив и стени тази сграда, в която се намирахме). И така, намирахме се пред него и понеже съм си кавалер, се качих първи на моста, за да проверя здравината и цялостта. Той беше тесен, с дървен под, метални парапети (арматурни пръчки), 3мм. (3мм/5см/5см) винкел за основа на дървения под. Минах три платформи от моста, докато не стигнах четвъртата, която беше повредена. Всъщност на третата платформа липсваха 2-3 дъски, но това не беше фатално. Аз и момичето ги прескочихме. Четвъртата платформа обаче нямаше нито една дъска. Казах на момичето да спре там, докъдето е стигнала и да не мърда. Качих се на четвъртата платформа, стъпвайки отстрани на винкелите. В същото време се държах здраво и за арматурните парапети. На пръв поглед всичко си беше наред. Винкелите се огънаха съвсем леко към водата, стъпвайки по тях, но това все пак е нормално, понеже бяха дълги и в средата нищо не ги крепеше. Стигнах до края на четвъртата и началото на петата платформа. Изведнъж мостът се разклати. Стиснах здраво арматурния парапет и спрях, за за изчакам движението да се успокои. Направих много предпазлива крачка към пета платформа. Винкелите на четвърта поддадоха и се потопиха във водата. Въпреки това реших да продължа. Какво пък...!? Ще си намокря маратонките и чорапите. Голяма работа, като се прибера, ще ги изсуша. Направих последна крачка по четвърта платформа и прекрачих към пета. В този момент парапетът също започна да поддава и се залюля леко. Стъпих съвсем внимателно на пета с десния крак, опитвайки много предпазливо дали е безопасно за стъпване. Там обаче се случи точно това, което не трябваше. Пета платформа бе откъсната от сглобките към четвърта, както долу на платформите, така и горе на парапетите. Стъпвайки леко на пета, аз виждам как тя потъва във водата. Веднага си върнах крака. Парапетът и платформата отново се залюляха. Въпреки това проявих инат и реших да стъпя по-здраво. Ако платформата потъне само малко, но може да се стъпва, означаваше, че щяхме да продължим. Тя обаче потъваше все повече и повече, разклащаше се нагоре-надолу, дори и четвъртата, на която бях. Отдолу водата беше мътна или по-скоро е била мръсна със зеленикаво-кафеникав цвят. Дори не знаех колко е дълбоко там.

Вляво и вдясно не се вижда абсолютно нищо. Нито бряг, нито плаващи съдове, нито растителност, нито нищо, което да показва сигурност и успокоение. И така, решавайки да разклатя пета платформа, за да проверя максимално колко може да издържи, натиснах няколко пъти с десния крак здраво. Това доведе до обратен ефект. Понеже опората ми беше на левия крак, който бе на четвърта платформа, тя се разклати силно. Изведнъж тя започна да се издига високо и да пада отново надолу. Аз се държах здраво с лявата ръка за арматурното желязо, служещо за парапет. Не се пусках и за миг дори. Височината на издигане стана толкова висока, че изгубих опора под краката си и политнах назад. Височината беше може би около 2 метра, а може и малко повече. На първото политване успях да се задържа на платформата. На второто също, но въпреки това отклонението и нестабилността ми бяха видими. На третото политване вече платформата успя да ме изхвърли назад. Извиках – не, не, не, не, нее...

Летях с гръб назад към водата. Обърнах си главата към момичето, а тя не бе никак притеснена и ме попита – защо викаш, не трябва да се мокриш или те е страх да се намокриш? Аз ù отговорих, че телефонът ми е в джоба и ако падна във водата, ще се намокри и повреди. Забелязах, че съм с дънки, а отгоре бях по тениска. По време на полета се получи странен ефект на контрол. Успях да забавя падането си. Падах доста бавно, но въпреки това падах. Малко преди да падна, реших да си извадя телефона от джоба и да го хвърля към момичето, за да не го намокря. Успях да го извадя от джоба си, но вече почти докосвах водата с гръб и нямаше как да го хвърля от тази позиция и съм доста далече от момичето. Падах навътре към далечината на водата, отдалечавайки се от момичето. Тогава усетих, че все още се държа с лявата ръка за арматурната пръчка (парапет) и си казах – щом падам бавно, вероятно ще имам време да се издърпам по-близо до нея, преди да падна изцяло във водата.

Така и стана. Издърпах част от арматурата и се преместих малко по-напред. Въпреки това, от кръста до главата се потопих във водата вече, като продължавах да си държа кръста и краката над водата с максимални усилия заради телефона. Мисля, че успях да ù го подам и тогава в този момент аз се до-сгромолясах във водата вече с нормална скорост. За мое нещастие усещах нещо нередно във водата. Исках моментално да изляза от нея. Усещах, че на дъното има нещо опасно. Не знаех обаче какво точно е то. Дали бяха остри предмети, или боклуци, които можеха да ме наранят жестоко, животни, които можеха да ме ухапят... не знам.

Също така ми се стори и нещо друго още по-неприятно. Усетих присъствие на огромен брой трупове във водата под мен. И в действителност имаше трупове на такива като мен, паднали от моста. Момичето, мисля, че се опитваше да ми подаде ръка, в това време усетих бряг зад гърба си. Усетих също така, че някой моментално хукна към мен да ме спасява. Стори ми се, че спасителна кола идваше, която бе повикана от момичето от моя телефон. След това не си спомням как съм излязъл.

Странната къща:

След като се спасих от водата, се озовах в автомобил (ако си спомням добре, или поне бях в него за кратко). Стигнахме (аз и жената, която караше колата) до голяма и стара каменна къща. Там ни чакаше собственикът на къщата или може би този, който се грижеше за нея, и усетих, че е познат и много доверено лице на Светослав. Дори бих казал, че го усетих като човек, на който би поверил живота си във всяко отношение. Когато пристигнахме и наближихме къщата, той ни посрещна. Тук отново нещо не беше както трябва. Цареше хаос, а трябваше да е едно изключително сигурно, спокойно и тихо място, в което трябваше да се скрием. Сигурността на мястото бе нарушено. С него имаше още двама, които бяха с пушки. Те стреляха по нещо. Опитваха се да прогонят някакви животни или по-скоро същества, които бяха нахлули там. Човекът, който ни посрещна, ни поздрави с усмивка.  Той също държеше пушка. Беше около 175-180см висок/70кг./тъмна коса и тъмни очи/ лъчезарно лице, от което се излъчваше гостоприемство, приятелство и сигурност. Зад него имаше гора. На преден план имаше огромно дърво. Мисля, че беше гигантски бор с много гъсти клони. В този момент единият от двамата мъже вдигна пушката, насочи я към бора и гръмна веднъж. Аз погледнах натам, но не видях нищо първоначално и се зачудих в какво, по дяволите, стрелят всички и какво става. След няколко секунди обаче забелязах голямо животно на дървото. Видя ми се красиво пернато. Като се вгледах, видях вече всичко. Там имаше три едри пернати красиви животни, приличащи на гъски, или по-скоро на огромни фазани. Две от тях бяха женски, а едното беше мъжко. Видя ми се доста странно, но мъжкото беше разгневено и скубеше перата от опашката на едната женска и ги забождаше в опашката на другата женска. Това не можах да го разбера защо се случваше, но беше факт. Мъжкият оскуба абсолютно всички пера на женската вляво от него. Докато гледах това, се случи поредният абсурд. Мъжката птица се превърна в човек. Приличаше на младеж около 30-те , който слуша метъл. С дълга тъмна коса, черен панталон и черни кубинки (или някакви обувки). Той беше на дървото и там нещо се случи. Някой като че ли му подаде два огромни кичура коса, които ги допря до върховете на неговата или до опашката на другата женска. Тук нещо ми се преплита картината и не разбрах какво се случи и те веднага се сраснаха в едно цяло (с неговата коса или с опашката на женската). След това се хвана за тях както си висяха надолу и започна да се спуска бързо, сякаш се опитваше да се измъкне от нещо. Огромният стълб коса не помръдна дори и малко, докато слизаше по него. Сякаш косата бе жива и можеше да прави каквото ù се нареди или да взима собствени решения. В същото време собственикът ù я управляваше с мисъл. В последствие разбрах че се казва (или поне така му викаха) „Вендуза“

Той имаше способности да залепва за всичко, до което се докоснеше и да се придвижва с косата си дори, която също можеше да залепва и издаваше леки пльокащи звуци, като го правеше. След това разбрах и кой е бил този, който му подаде другата коса, и то на тази огромна височина. Това беше неговият приятел, който имаше друга способност. Той можеше да разтяга всяка една част от тялото си, когато поиска, само с мисъл. В този момент двамата застанаха до „Собственика“ на къщата, който седеше зад красиво бюро (или поне така си мисля). Беше силует на мъж, седящ зад класическо бюро, много красива изработка. В това време двамата явно му даваха отчет за случващите се неща и за постиженията, които са постигнали двамата срещу причинителя(лите) на хаоса. Тогава нещо ме върна обратно в леглото и се събудих.