Минавам с колата покрай склада за търговия на едро. Радвам се, че са го отворили отново. Купувам си разни неща – триони, ножчета, пирони, хартиено тиксо, дунапрен и церезит – все ежедневни потребности на учител по пиано като мен. Обичам всичко да си оправям сам вкъщи, когато не преподавам. По тази причина почти нищо не работи, но пък съм горд. В крайна сметка – старая се, но това ми е само хоби, не съм домашен майстор.
– А какво си? – крещи жена ми, докато вади разкъсаните дрехи от полуавтоматичната пералня. Тя беше автоматична, но ѝ смених няколко гайки и сега барабанът върти програмите само до някое време, после се разтърсва нервно и до края центрофугира без да спира. – Не можеш да различиш гаечен ключ от напръстник! Какъв си, кажи ми, де? Да не си пианист?
Не съм пианист. Знам го и без да ми плюе в лицето. Аз съм учител по пиано. За целта не е нужно нито да знам нотите, нито да имам музикален слух. Учителите са като партийни водачи, като вождове на племена и народи – за да водят, не ...