... Първият кораб на "Тексим"! Кораб в кораб. Шведска постройка. Мощни помпи -  парни. Мостик - изнесен напред в кула... Еееех, че красота! Да не говоря, че  и екипажът беше страхотия. Хайде сега да не изброявам, щото все нещо се изтърва, а и трябва да кажа, че 90% бяха от Бургас и наоколо... хора навити и луди, ама от тогавашните. Нашето момче се гласеше  за Далечния изток, но от Личен състав пратиха грама - "Командирован сте на м/к "Богдан".

- Ае к'ва е таз морга, ве? И то на руската линия! Да си гледат работата! Ще чакам някой кораб за Япония, Китай... Филипините.

Нали за тaм си мечтаеше толкоз години? Нали за това си приказваха с колегите  накрая на следването? А и двама бяха отплавали вече с "Раковски" и с "Бенковски". Надяваше се на оценките от учението и практиките. Но май беше време да чуе живота, а неговите уроци му бяха нови, защото момчето си правеше сметката без кръчмар, а заповедта гласеше - 3-ти пом. к-н на м/к "Богдан"

Ослуша се, сякаш не бе за него. Приклекна с надеждата да му се размине, ама телеграмата, която получи от ЛС, звучеше безкомпромисно: "При повторно неявяване на борда следва уволнение". Стегна си чантата, беше разпитал това- онова за м/к "Богдан", как изглежда, какво товари (знаеше от някъде си, че ходи до Жданов (сега Мариупол) - тогавашния Съветски съюз) сутринта уточни къде е акостирал кораба и следобеда цъфна на Западно Пристанище. Всъщност запрескача ж.п. линиите, разстлали се като паяжина, преди да достигне кея, отивайки към кораба. А там се закатери по степенките на едни вагони, защото 2 композиции с открити платформи бяха спрели край борда, което, щеше по-нататък да разбере, беше обичайна картинка, застане ли слитковоз на кея. После пристанищните кранове с техните харакерни бръм, хъркане, виене и скърцане, разкрачили се над вагоните и увисващи ту над кораба, ту над композицията, бяха частта от гледката, с която трябваше да свикне, върже ли се корабът към кея. Докато минаваше край борда, му направи впечатление, че листите от обшивката са нитовани. "Олеле! Ама той наистина морга!". По-късно щеше да разбере, че е от шведска стомана и ръждата му беше по-така, а и изтъняването на корпуса на кораба беше минимално, което беше плюс за прегледите на БКР (Регистъра). Срещна един висок мъжага с колело и огромни длани върху рамката, който го заговори, очаквайки отговорите му. После му каза че е стар. пома и си отивал, а той да ходел  на кораба, да си види кабината и да се нанася. К'вито въпроси има - утре, а тази вечер да пита втория, който е дежурен и т.н... Излетя нагоре по трапа и стъпи на палубата. Вацмана се появи откъм кърмата. Едно кученце подтичваше до него или му се моташе в краката, а мъжът хвърли поглед "Всичко виждам", измърмори: "Здрасти. Ти сигурно си новият. Ключът за кабиата ти е във втория", здрависа се и го напъти в надстройката...   

Момчето попиваше с полед: обстановка, разположение, канижели, врати, корабно осветление, табла. Свикваше с характерния шум от работещ ДГ (дизел-генератор), носът му надушваше специфичния въздух на жилищно помещение, ограждащо машинната шахта. И така. Видя се с втория. Резонното здравей -здрасти, гледайки го над очила. Взе си ключа и влезе  в кабината: мивка, койка, диван, бюро и стол, гардеробче и  гледка навън през 2 филистрина.  Хвърли чантата и се върна в кабината на втория с молба, ако има време да му покаже кораба, мостика и навигационните прибори. "Тръгни сам да обикаляш и ако имаш въпроси после, питай" - промълви ясно дежурния.

 Като разправям, че "Богдан" беше силен и удобен, не измислям. На пръв поглед морга, особено с този мостик, разположен в кула, почти по средата на кораба, но си имаше всичко. Дали да изброявам достойнствата, които го правеха да не се дава на значително по-новите (според година постройката)  други 3 кораба от линията? Всички знаеха, че е бивш нефто-рудовоз = не големи, но яки товарни помещения, а танковете за течен товар използваше за баластни, което  го правеше много стабилен по време на прехода без товар (имам предвид свирепото северно време, което идваше зимъска от Одеския залив); Яка обшивка и конструкция, които въпреки многото години (35-6 на вода) държаха на ледовете в Азовско море. ЖироКомпас с въздушно охлаждане, мощен радар, макар и лампов, супер баластни помпи - парни, както  и парен брашпил (имаше си котел и трима огняри), икономична машина и т .н... а да, и екипаж - над 33 човека. Май си дойдох на думата? - за моряците, за екипажа. Въртях, суках, но ми се искаше да кажа, че без тия навити хора, които се грижеха за кораба, надали би издържал толкоз години -> нито помпи, нито ДГ-ри, нито навигационни прибори, нито дървения настил, нито радиостанция, нито спасителни лодки, нито... нито нищо не би издържало без постоянната им грижа.Човек би казал: "Ми така трябва. Нали този кораб им вади хляба!" Така е,  но в ония времена не се разсъждаваше така. "Ако не е този, на друг  кораб ще те качат и работата, същата, продължава." - това беше нормалното.

Добре, де, ама к'во стана с новия трети?

Тръгна момчето нагоре-надолу да обикаля по палубите, както го бяха учили. Трябваше, като начало, да запомни къде бяха аварийно-спасителните средства. Обиколи два пъти кораба от кърмата до бака, разгледа товарните помещения, слезе и в машинно отделение, но навсякъде минаваше с мисълта, че ще се върне и ще опознае по-обстойно. Смрачи се полека и той хлътна в кулата - да огледа и мостика. Светна си пипнешком и се закатери по стръмното стълбище. От учебните кораби до сега, бе свикнал, че мостикът е над 20 крачки широк и почти от борд до борд и с мaлки крила, а този!? - Хм... и 10 крачки нямаше, но с откритите крила? - ехеее. Друго беше! "Също като в някогашния английски флот.:)" Щурманът няма работа в закрити помещения! Той трябва да е очи и уши по време на вахта!"... Задържа се вътре, изброявайки наум какво е видял. "Нищо... по-компактно е и без излишества" - реши докато се озърташе за приборите  в щурманска. Имаше мноого да оглежда още. "Така, за 3-4 часа к'во ли може да се види?"- успокояваше го втория, който тихомълком се беше  качил на мостика да изгаси някакво осветление, но и да му напомни, че най-належащата му задача сега е да напише на печатна машина екипажния списък и да отиде утре да го завери преди отплаване, а междувременно има малко събиране в салета, понеже дежурната смяна не щели да са капо и той, ако искал, да се завъртял натам.

Малкия беше подочул оттук-оттам, че са готин екипаж и реши да се убеди сам, как си правят веселото. Глъчката показваше, че салета е на кърмата, от левия борд. Чуваше китарa и женски гласове."Сигурно са роднини на някои от екипажа" - каза си, защото доколкото бе погледнaл списъка, жените бяха две - пом.готвачката и камериерката, пък и на кой ли мъж няма да му е интересно да си купонясва и около него да има жени. Надзърна през крилатата врата и моментално бе засмукан от компанията. Някой го придърпа, връчи му чаша и изломоти: "Ако я  знаеш - пей, ако не - пак пригласяй!" Изреждаха нещо за Кузма Кузмич. Изля виното  в гърлото. С една дума "вижте к'ъв съм пич", направи физиономия, щото му се стори кисело и се включи в хора, отпускайки се на един стол с подлакътници. Китаристът пееше от душа, а останалите повтаряха (стори му се - нефалшиво и с чувство... е, не бяха в синхрон, ама кой ти гледа), хилеха се, прегръщаха си каките(те беха от най-гласовитите кокошки), които даваха цвят на компанията. Никого не познаваше, ама - "много важно". Те да не би да го знаеха? Важното е, че бяха весели, усмихнати, шумни и не особено трезви. А  харесваше  пийналите хора - не се преструваха и не трябваше много да ги молиш, за да кажат к'вото си мислят. Знаеше, че го чакат по-сериозни задължения, но реши да си даде 1/2 час  почивка, пък и кой ли не харесва да е сред хора в настроение.   Обходи с очи всички, като по навик сякаш... срещна нечии погледи, които също го следяха с любопитство, опознавайки новите  и продължи да приглася песента, която знаеше. Подсъзнателно отбеляза - 4 каки, 1 китарист и още петима - всички бяха по-големи от него. Само така! Скуката е враг, а усмивките винаги разтоварват. Познават се, а той е чужд, ама никой не тръгна да го разпитва. Хубаво е за начало. Дали щеше да му върви все на песни? Кой ли не го иска? Припяваше на още 2 песни, поблагодари за виното, извини се на най-близкия, че  има да бачка и тръгна към салона да подрежда паспорти, жълти книжки и да пише екипажен списък, което си беше чисто ново за него, но помнеше, че втория бе предложил помощта си, а и вечерта го чакаше. И така. Това бяха първите му часове на неучебен кораб. Беше му отредено да започне от тук.