„Даскала”! Така наричаха дядо ми (лека му пръст). Баща му бил учител в селото и свирел прекрасно на цигулка.
Завършил "Търговска гимназия" през далечната 1931 г.
С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така възпитавал и децата си.
Учел ги да уважават и почитат хората, да вършат добрини и да им помагат в беда.
Имал много добитък (животни) - волове и коне. Търгувал с тях и изхранвал семейството си. Купувал и земя - за паша на животните и за посев. Помагал на бедните с пари и храна, не за признание, а от ЧОВЕЩИНА и ДОБРО СЪРЦЕ.
Но хорската завист и злоба са БЕЗГРАНИЧНИ!
Изпратили го в "Белене”, за да присвоят богатството му, придобито с ум и честен труд.
Никой не вярвал, че ще се върне, никой не го чакал, освен баба ми и децата ù... Родителите му обещали, че ако това се случи ще заколят три от най-хубавите овце на курбан.
Но той наистина се върнал...
Слаб от физическия и психически тормоз, но с б ...