Моят дядо

 „Даскала”! Така  наричаха  дядо ми (лека му пръст). Баща му бил  учител в селото и свирел прекрасно на цигулка. 

Завършил  "Търговска гимназия" през далечната 1931 г. 

 С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора  в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така възпитавал и децата си.

Учел ги да уважават и почитат хората, да вършат добрини и да им помагат в беда.

Имал много добитък (животни) - волове и коне. Търгувал с тях и изхранвал семейството си. Купувал и земя - за паша на животните и за посев. Помагал на бедните с пари и храна, не за признание, а от ЧОВЕЩИНА и ДОБРО СЪРЦЕ.

Но хорската завист  и злоба  са  БЕЗГРАНИЧНИ!

Изпратили го в "Белене”,  за да присвоят богатството му, придобито с  ум и честен труд.

Никой не вярвал, че ще се върне, никой не го чакал, освен баба ми и децата ù... Родителите му обещали, че ако това се случи  ще заколят три от най-хубавите овце на курбан.

Но той наистина се върнал...

Слаб  от физическия и психически тормоз, но с блеснали очи, пълни със сълзи на радост. Поискал пари за кутия цигари от родния си баща, а той му отвърнал, че няма. Не спазили и оброка си и същата година умрели три от най-хубавите им овце.

Обичах го много… И той ме обичаше!

Не си го казвахме, но  пиейки  кафето си заедно  се поглеждахме в очите. Там виждахме игривите пламъци на радост  и колко силна е връзката ни.

- Много си добричка, чедо, но късмет нямаш!

Това ми казваше често... Натъжавах се, но знаех, че е истина.

Всички го обичаха… и моите приятелки. Той ги посрещаше с  радост и винаги им целуваше ръка.

Бяха притеснени от този толкова забравен жест на благородство и учудено ме поглеждаха.

- Не трябва ли ние да целуваме ръката ти, дядо?

А той,  с  благ тон и усмивка  им казваше:

- Не… Вие сте  майки и дами, а  това е знак на моето уважение към Вас.

  Почти разплакани те  го прегръщаха, стоплени от тия думи.

Невероятно, нали???...

Колко пъти нашите мъже  са  целунали ръката  ни, дами?...

Почина близо на 90 години.

Такива хора за мен вече няма... или са на изчезване.

Но ако ги има, нека, като дядо ми, показват по-често на хората до себе си колко много ги обичат.

Защото добрината, благородството и интелигентността  не се придобиват. С тях  трябва да се родиш!

©shon