Музиката звучи така нежно.Тялото е отпуснато на безмълвния стол.Очите са навлажнени...сякаш са утрото,което изгрява с нови надежди.Стоя
неподвижна,нецеляща разбирателство,а просто обнадеждена,че ще се отрека от всичко вътрешно,измъчващо точно тялото,което стои така отпуснато,така безпомощно.А музиката все така нежно звучи.
Вечерта отново е настъпила,погубила всичките ми надежди...а утрото предстои...не искам деня да се повтаря както досега.Не искам да бъда тук,с пак така отпуснатото тяло и пак осъзнайки,че всичко е било напразно.Коя съм аз?
Топлината отново гали лицето...шията...косите...ръцете...нозете...,но всичко е така безчувствено...Вечерта е отново тъмна...плашеща...погубила всичките ми надежди...Къде съм...
Музиката...Въпроси...без отговор...
Бялото...символ на чистотата ме плаши...така равнодушно...попило всичките ми желания...Стаята е все така празна,но все така красива.
Кошницата с цветя дразни погледа ми,те са така красиви,но лишени от естествената красота,естествения аромат ...