Мъжът и малкото момиченце
(По действителен случай)
Едно семейство имало една красива дъщеря около 14-15 години, на име Ема. Нейните родители имали един стар приятел на годините на бащата, на име Ник. Те се познавали откакто дъщеря им била още в детската градина, както се казва, Ема е израснала пред очите на Ник. Всички заедно са ходили на почивки. Ник е вуйчо на едно момиче - Симон и едно момче - Алекс, с които Ема се познава много добре. Те понеже не били от него град, идвали само през ваканциите и така едно лято Алекс дойде на гости на вуйчо си. Тъкмо беше времето на кайсиите и Ник имаше голяма кайсия, отрупана догоре. Алекс се беше качил на дървото, когато се нуждаеше от чанта и Ема влезе вътре да поиска от вуйчо му.
- Трябва ми чанта за кайсиите - каза Ема
- Ей сега ще ти дам - отвърна Ник и затършувал в някакъв шкаф.
След известно търсене той намерил здрава и достатъчно голяма чанта и я подал на Ема, но тогава казал:
- Ела, искам да поговорим за нещо.
- Добре - казала тя, без да подозира нищо.
- Много те харесвам, желая те, искам те - Ник започнал да споделя
педофилските си желания и мисли, без да помисли за Ема.
- Какво? Как? Защо? - едва попитала тя с треперещ глас.
- Не се бой. - се опитал да я успокой той. - Имаш страхотно тяло за годините си и страшно много ме привличаш. - продължил мъжът да споделя.
Ема вече цялата треперела от страх и със сълзи на очи умолявала Ник да спре с тези приказки, но той не спирал. Малкото момиченце се опитало да излезе, но мъжът я държал силно за ръката и не я пускал, като продължил със свойте опити да постигне нещо.
- Дай да ти пипна гърдите, чакай да те целуна - викаше на Ема той. - Защо се дърпаш? Хайде да ми станеш любовница. - не спираше Ник
- Не, не искам. Остави ме. Пусни ме - викаше тя и се опитваше с все сили да се отскубне от силните му ръце, но без резултат.
- Не се притеснявай, ако искаш, ще ти плащам - предлагаше мъжът, след като и беше запушил устата да не вика. - Никой няма да разбере. Най-малко баща ти.
- Не, не искам - отново отрече тя, опитвайки се все още да избяга от лошия мъж.
А навън Алекс, който още беше на дървото, не подозираше нищо. Той седеше на един клон и си похапваше плодовете на кайсията. Като по чудо мъжът изведнъж се опомни и пусна момичето, което като видя, че е свободно вече, с бърза крачка се запъти кам вратата. То знаеше, че веднъж излезе ли, е в безопасност, но точно на вратата Ник я спря и каза.
- Ако кажеш на някого за това, ще платиш с живота си.
- Няма - каза Ема, но с още по-голям страх в сърцето си. Тя имаше нужда да сподели с някого, а не можеше.
Тогава мъжът я пусна и тя на бегом, разплакана излезе навън. Не можа да се сбогува с Алекс и повече не го видя и не отиде в онази къща. Ема, въпреки това, беше споделила на най-добрата си приятелка, а тя на майка си, а нейната майка на майката на Ема. За щастие Ник не разбра, че момичето е казало на някого, иначе какво щеше да го сполети, никой не знае. Ема и сега все още нощем се сеща за това и тръпки я побиват. Все още не може на преодолее страха от възрастни мъже, а вече е на осемнадесет години.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Павлова Все права защищены
