21 мар. 2012 г., 11:53

На Лия

1K 0 2
1 мин за четене

   Чудя се кого да измамя, за да бъда близо до теб, Лия. Чудя се кой глупак да накарам да ме заведе при теб и после да го направя кръстник на сватбата ни.

 

   Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно влюбване от два часа, което драска по гърдите и оставя следи. Май дори не разбра, че ме влюби в зрялата си кожа и побеляващи коси.

 

   Гризях като плъх времето, но така и не стигнах до зърното ти внимание. Все бързаше, генералшо. А аз напук на сладкодумието си, онемях за теб на всичките ти езици. 

 

   Няма смисъл да се ходи на училище. Там учат на книжовна любов, но не обрязват смущаващото мълчание. Това успях да ти дам, Лия. Мълчанието си и очите ми, които изтекоха по теб в автобуси, музеи, ресторанти и манастири.

 

   За два дни изтръгнах три изречения от теб, Лия. И те ме наляха с жива тъга. Запушиха тялото ми  с жлъч, буци, кухота и мъка. Отне ми пътя, Лия, и ме върна в началото.

   

   Пиша безпосочно, Лия, нямам сили да градя образа ти и да те заплитам в болните си сюжети. Пиша бързо и задъхано, защото гоня присъствието ти, защото умирам да запаметя ужаса на чувствата, в който ме задушаваш, защото не мога да си позволя да наредя порцелановото ти лице до това на някой безличен. Лия, пиша за премерено високомерната ти осанка, за ножовете в очите ти, за нагло крадливата ти усмивка, за кутията "Средец" в бялата ти ръка. Аз пиша, защото ти ме влюби отчаяно, защото имам нужда да се връщам към теб, когато спирам да живея. Защото, Лия, няма никакъв кръстник и с теб никога няма да се оженим...

 

   

   

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Измислен съм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...