На Мартин

12 июл. 2008 г., 17:46

Проза

631 0 2

1 мин за четене

Аз съм едната от всичките!

Едната от всичките, които повтарят твоето име. Насън, и наяве... Едната от всичките, които питаш – ти Ана ли си, Мария, Магдалена... ти... Коя си? Светица, едва ли? Една от всичките, чиито имена в полусън шепнеш...

Аз съм безименната. Тази, чието име не знаеш. Тази, която насън вика твоето име. Аз съм тази, която няма да те забрави. Тази, която няма да запомниш...

Аз съм случайната. Ти си НЕСЛУЧАЙНИЯТ.

Светът бил създаден от МЪЖ и ЖЕНА. Ти си Адам, аз не съм Ева...

Животът не започва от мен. Родът с мен свършва.

НЕ СЪМ ЕВА.

Но обичам повече от Ева.

Само един мъж. Като нея. Търсила съм и чакала.

Двама не мога.

За него съм само една от всичките.

Не започва от мене животът...

На Мартин

Свързани произведения

Комментарии

Предложения