На Петко
"Автомобилът напуснал пътното платно и се ударил челно в циментов стълб на мост, след което се запалил. До пристигането на огнеборците колата изгоряла напълно. След като пламъците били потушени, на предната лява седалка бил намерен обгорелия труп на водача."
"Винаги съм искал да бъда щастлив. Да съм едно нормално момче с нормален живот."
"Някой ден ще бъда човек, на когото всички ще се възхищават."
"Помни ме, Марти, защото аз никога няма да те забравя!"
Ти беше просто момче, търсещо мястото си в този зъл свят. Търсещо щастието. А ние, твоите приятели, го преоткривахме в очите ти. Ти ни караше да се усмихваме. А сега на мястото на твоя образ в сърцата ни остана дупка. Защото вече те няма.
Имаше толкова много мечти, които не успя да сбъднеш. Толкова много планове, останали неосъществени. Остави след себе си толкова много разплакани лица, толкова разбити сърца.
Беше винаги усмихнат, готов да помогнеш, силен и така раним. Беше приятел-мечта. Сигурна съм, че щеше да бъдеш и прекрасен баща...
Винаги ще живееш в сърцата ни!
Почивай в мир!
Посветено на Петко,
страхотен приятел и невероятен човек ;[
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марти Петрова Стефанова Все права защищены
