-Хайде, на бар довечера, отдавна не сме излизали заедно.
Това не беше молба а направо заповед. В очите му си личеше, че няма да се оттърве. Обаче направи опит:
-Стига бе човек, тъпо ми е не ми се ходи никъде.
-Още ли се депресираш заради оная...-изплю се за да не каже името и или нещо по-лошо. То какво по-лошо от името и?
-Престани, знаеш, че аз съм виновен.
-Таааакаааа лииии?-саркастично очуденият му поглед го прониза с нож.
-Ами да закъснянях за репетицията за свадбата.
Приятелят му, го изгледа сякаш изследваше някакъв гол охлюв размазан на пътя. Биваше го с погледите, направо смазваше хората с тях.
-Какво ме гледаш?
-Чудя се дали ти си приятеля ми или си сестра ми или братовчедка ми? Тая да не ти отне и мъжествеността бе? Ти чуваш ли се какво говориш изобщо?
Замисли се. След като закъсня за репетицията се разигра следната сцена:
-Защо закъсня? ...