И когато сте там на гарата какво се прави? Как се справяте с неловкия проблем, когато не уреждате следваща среща? Ти стоиш и гледаш земята, а той гледа непомръдващия автобус, с надежда да запали двигателя и да каже, че бърза да се качи. И стоите с неловките реплики, вече подадени от гузни усти, и чакате отказа отсреща. За да спестите емоции, разпилени по грешки и да мислите за великолепието от неангажираността на вече свършилата среща. Сега чакате да стане време, за да прибягате до автобуса и да кажете "чао до..", ала кавичките са толкова много, че се виждат от устата ви. Как летят и нападат стремглаво очите отсреща. "Лек път, дано е скоро!" Още едни кавички се стрелват и всички на гарата знаят, че това е приключило, преди да започне. И така става. Катериш стълбите към вкъщи и знаеш, че няма никой зад теб да гледа, ако се обърнеш..