От малък живея в малко градче, граничещо с тежката присъда за съвремието - "село". Някои чувстваха тази дума като окови, стягащи ги чак до болка. Вероятно не си представяш защо може подобно съществително да оказва такова голяма внимание на съществуването на някой. Вероятно си от големия, шумен град. Е, малко по-късно ще разбереш какво крие в себе си тази дума. Село.
Дните ми минаваха сравнително бързо и еднообразно. Ставах рано, обличах се бързо. Ироничното беше, че нямах време за нищо в град, в който времето сякаш беше спряло. Часовете се изнизваха между пръстите ми, които бяха толкова твърди, сухи и набити от работа. Но не съм се оплаквал никога. Някак, макар и мазохистично, ми доставяше удоволствие да си легна скапан в топлото и скърцащо легло. Като малък обожавах мястото. По улиците непрестанно се чуваха детски писъци, крясъци и смях. Целия град ехтеше. А когато някой беше закъснял или наказан, а е излязъл да играе насред полето, на секундата новината стигаше от единия до другия кр ...