Не само по големите християнски празници, от години посещавам често храма в центъра на града ... Свикнала съм да виждам почти винаги отпред на стълбището да седят двама-трима, предимно мъже, отхвърлени според мен от живота, просейки милостиня ... И почти винаги откликвам, както всеки християнин, според скромните ми възможности ... Но, когато преди време едва ли не се сблъсках на улицата с две мои бивши колежки, клошарки – бях стъписана ... Трудно ми беше да повярвам, че това са те, наистина ... Още по-трудно ми беше да ги срещам и пред храма, като другите да просят ... И моите левчета едва ли са им стигали и за кафе ... А на мен, само при спомена за тези две мили души, кафето и до сега ми горчи ... Отдавна, в престижната тогава Плевенска гимназия, с едната от тях преподавахме езици, макар че тя беше нередовен учител, само с езикова гимназия ... (Но толкова търсени и до днес са преподавателите по Английски ) ... Другата беше учител по музика ... Пишеше стихове ... И двете някак си приличаха - слабички, нежни, емоционални ... Станали жертва на нескончаемия демократичен преход, най-вероятно ... Помня, съкратиха ги от работа, а след като не спечелиха съдебните дела и не ги върнаха в училище, сигурно безпаричието ги е съкрушило ...За голямо съжаление и при двете положението в семействата беше лабилно, за да имат опора ... Малко преди това, съкратиха и мен от работа, след това и други колеги ... Твърде бързо започна да намалява броят на учениците, с демографската криза у нас ... Днес гимназията вече е само с една паралелка, уви ... А тъй внезапно изчезнаха двете колежки, от известно време не ги срещам в града … Където и да са, вярвам, че са добре с Божия помощ – разчитаме вече само на нашия Спасител Господ Бог ...                Дора Георг                                                                                                                                                                                              .