Връщайки се назад в миналото,
разбрах колко съм грешала.
Ти не ме обичаше,
на теб просто ти харесваше вниманието ми.
Ти отхвърляше прегръдките ми,
предпочитайки студа.
Сега осъзнавам каква е била твоята "любов".
Една измислица,
една лъжа било е това,
в което вярвах досега.
Наранена ще се изправя на крака,
ще изтрия сълзите и
ще се събудя от сладкия си сън.
Признавам, бях сляпа за изневерите ти,
глуха за лъжите ти и достатъчно наивна
да продължа да ти вярвам.
И сега, в каквато и да се превърна,
не забравяй, че ти си виновен за това.
Загърбих наивната си същност и
направих път на лошата част от мен.
Виждам, че на нея не можеш да устоиш.
С какво толкова се различава тя от мен?
Та ние сме един и същ човек?!?
Нека тя отмъсти и за мен - мислех си в началото,
но защо да се тормозя за някой, на който
не му пука за мен.
Омръзна ми да настоявам,
омръзна ми да ти се натрапвам.
Изморих се от тази едностранна любов.
Отказвам се и се радвам, че го разбираш.
И сега, когато нищо не ме задържа при теб
вече мога да погледна момчето, което
през цялото време не отлепи поглед от мен.
Докато ти ме отблъскваше, той ме прегръщаше.
Докато ти искаше да си отида, той гледаше как да ме задържи.
Докато ти разбиваше сърцето ми, той събираше това, което
бе останало от него.
Ти ме виждаше като наивна, лоша и истинска, а
за него бях просто момичето, което обича.
© Рокситу Все права защищены