Беше една от топлите юнски вечери и се бях изтегнал в люлката на балкона. Слънцето почти се беше скрило, светлината бе перфектна за романтични разходки. Но аз си стоях вкъщи и се отдавах на заслужена почивка след дългата седмица работа.

            Случайно погледът ми попадна на една улична лампа. Знаех, че е там и зимно време обичах да гледам падащите снежинки под нейната красива светлина. Но сега бе лято и не ù обръщах особено внимание. До тази вечер.

            Това, което ме накара да я загледам, бе пеперудата до нея. Красива, мъничка пеперуда с пъстри криле. Всички цветове на дъгата се преливаха неусетно един в друг и доказваха гения на твореца ù. Движенията им бяха просто перфектни, та нали е създадена да лети! Човек ще се зачуди какво толкова има в една пеперуда, но ако не може да съзре красотата в малките неща, то не би могъл да оцени големите! Да се върнем на картината, която виждах – изящната пеперуда, въртяща се около проста улична лампа. До цветните ù криле светилото изглеждаше още по-невзрачно. А точно то бе привлякло тези криле! Разполагаше само с един цвят и то най-обикновения – бял. И все пак пеперудата кръжеше около него.

            В един момент си представих какво удоволствие е за една улична лампа да бъде посетена от същество като това. Сякаш искаше да ù подари всичката светлина, с която разполагаше. Да я впечатли, да я накара да остане. За миг пеперудата отлетя нанякъде. Лампата посвети още малко, после почти спря, явно тъжеше. Рядко някой се застояваше при нея и се надяваше този път да бъде изключение. След не повече от минута, пеперудата се върна. Обиколи лампата един-два пъти, сякаш да я увери, че е тук. Улицата отново стана светла, както преди. Пеперудата ту кръжеше около нея, ту кацаше, отлиташе за миг, връщаше се устремено и поддържаше светлината силна.

            Това се случи тази вечер, както и следващата и по-следващата и така цяла седмица по същото време, сядайки в люлката на балкона, аз виждах същата пеперуда при лампата на улицата. Първоначално мислех, че не виждам същата животинка, но пъстрите ù криле не можеха да бъдат сбъркани.

            Онази вечер пак бях там. Струваше ми се, че е зрителна измама, че лампата свети от вечер на вечер по-силно. Сетих се обаче как онзи ден в магазина чух две лелки да обсъждат лампата точно под моя балкон, как светела най-силно в целия квартал. Само да го беше чула, колко ли приятно щеше да ù стане, колко ли важна щеше да се почувства! Не, не е зрителна измама! Истина беше, поне според мен, пък кой каквото ще да мисли!

Но тази вечер пеперудата летеше с усилие, не както преди безгрижно. Лампата обаче светеше по-силно от всякога! Пъстрите криле литнаха, но както и преди, след мъничко се върнаха. Някак обаче се забавиха повече от обикновено и лампата го усети. Понамали светлината си, но още заслужаваше името “най-силна лампа в квартала”. Пеперудата кацна, без да помръдва повече. Светлината за миг изгасна и после отново светна. Сякаш лампата разбра, че нещо не е наред, и искаше да я разведри. Пеперудата пак литна и след повечко време отново се върна. Кацна, без да мърда. Лампата повтори действията си, но този път премигна два пъти и светеше с още по-малко сила от преди. Пеперудата постоя малко, после запърха с криле точно пред крушката на светилото. Постоя, постоя, не правеше нищо друго. Светлинката намаля, после пак засвети ярко, което накара пеперудата да се отдръпне. Отиде до нея, докосна я. “Аз съм създадена да летя, ти не можеш да помръднеш”. Отново застана пред крушката, която излъчваше все по-малко и по-малко светлина. Пърхаше с криле, сякаш да докаже думите си, че не може да бъде статична и после отлетя. Лампата мигаше, светеше силно, светеше слабо, правеше каквото можеше, само и само да привлече отново при себе си пеперудата. Засвети дори по-силно от преди, дано това покажеше на пеперудата колко много означава за нея, но нищо.

Единствените впечатлени от светлината бяха една муха и едно бездомно куче. Грееше ли, грееше лампата, ах, колко искаше да зърне пъстрите криле отново, но изведнъж нещо изпука и улицата стана тъмна. Крушката бе изгоряла.

Последните минути от живота си лампата използва, за да освети пътя на любимата си пеперуда.