Беше една от топлите юнски вечери и се бях изтегнал в люлката на балкона. Слънцето почти се беше скрило, светлината бе перфектна за романтични разходки. Но аз си стоях вкъщи и се отдавах на заслужена почивка след дългата седмица работа.
Случайно погледът ми попадна на една улична лампа. Знаех, че е там и зимно време обичах да гледам падащите снежинки под нейната красива светлина. Но сега бе лято и не ù обръщах особено внимание. До тази вечер.
Това, което ме накара да я загледам, бе пеперудата до нея. Красива, мъничка пеперуда с пъстри криле. Всички цветове на дъгата се преливаха неусетно един в друг и доказваха гения на твореца ù. Движенията им бяха просто перфектни, та нали е създадена да лети! Човек ще се зачуди какво толкова има в една пеперуда, но ако не може да съзре красотата в малките неща, то не би могъл да оцени големите! Да се върнем на картината, която виждах – изящната пеперуда, въртяща се около проста улична лампа. До цветните ù криле светилото изглеждаше още по-невзрачно. ...