Баща ú удари по масата:

-  Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!

Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и  погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд  дърветата навън.

Застаряващият Ибрахим взе красавицата Айшенур преди началото на свещения месец Рамазан, в разгара на лятото. Като скъперник я затвори в голямата си къща и всеки ден проверяваше по няколко пъти какво прави тя в негово отсъствие.

Така измина седмица. Младата съпруга започна бавно да линее. Седеше с часове на прозореца. Не говореше, не се усмихваше, не плачеше. Лягаше с тихо примирение в брачното легло и дочакваше утрото с отворени сухи очи. Мъжът гледаше сутрин сенките под очите ú и нещо го бодваше под лъжичката. Мисълта, че  може би обича друг го подлудяваше и той само сумтеше недоволно, докато тя  сутрин завързваше копринения шал под брадичката си.

-  Искаш ли да идем на гости на майка ти? – един ден попита той.

Айшенур поклати отрицателно глава.

- А да те заведа  на пазар? – хитро  се подсмихна мъжът.

Тя пак отказа.

Съпругът се приближи до нея ядосан.

- Искаш ли нещо въобще?

Младата жена го погледан в очите без страх:

- Мудания.

- Така да бъде – съгласи се  троснато той.

Малкото морско градче беше близо до Бурса. Нае къща близо до морето, с просторна тераса и малка градина с цветя,  завършваща рязко със скали. Под тях се разбиваха в шеметен танц вълните на морето. Отвсякъде имотът бе опасан от високи огради. Нямаше начин някой да открадне неговото съкровище. Още повече, че той смяташе да го пази сам. Надяваше се морският въздух, тишината и добрата храна да върнат  свежестта на неговата млада съпруга.

Първият ден тя седя на терасата без да мърда. Гледаше морето  и в очите ú нямаше нито радост, нито тъга. Не докосна храната, нито напитките. Ибрахим усети тревожно бодване  в сърцето пак. Бе броил много лири на баща ú, който го уверяваше, че дъщеря му, освен красива, невинна и покорна, ще бъде и  много страстна съпруга. Нещо, което той  очакваше с нетърпение  да се прояви, но всеки път тя оставаше безучастна към ласките му. Първо това го вбеси, после  развесели, а сега го  изпълваше с мрачни подозрения и мъжът замина за Бурса.

Дълго се разхожда из магазините и разглежда дрехи по витрините.  Привечер се върна, натоварен с пакети. Стовари ги в скута ú и нареди:

- Облечи каквото харесаш от това и ела  веднага. Без шал!

Айшенур се върна след малко в дълга рокля с къси ръкави. Косата ú падаше, сресана на път и мъжът присви очи. Красавица! Бе намерил диаманти, злато и кехлибар.

-  Аз ще  полегна малко – каза замислено мъжът. – Ти се разходи!

Младата жена  се огледа. Къде да се разходи? Къщата бе опасана от високи тухлени огради. Единственото свободно място бяха скалите над морето.

Пристъпи боязливо към тях и застана по средата им. Внезапно усети полъха на прохладния вятър върху лицето си.  Той нежно я погали и се завъртя около тялото ú. Плъзна се по ръцете ú, промуши се под ръкавите и целуна кожата на гърдите ú. Топлина се разля по вените ú. Тя разтвори ръце и пристъпи още малко напред. Вятърът разтвори полите на роклята и с  устни се плъзна по бедрата ú. Айшенур почувства допир, какъвто никога не бе усещала преди. Изпъна тялото си като птица преди полет и вятърът разроши косата ú палаво. Тя я тръсна и погледът ú погали морето. Някъде в далечината просветваше лодка. Тя я виждаше и не я виждаше. Сякаш танцуваше любовен танц с вятъра  като с мъж и цялото ú същество откликваше на ласките му.

Колко време бе минало, докато тя и морският бриз се галеха, тя не знаеше. В топлата августовска вечер времето се бе запиляло някъде  и тя за първи път се почувства жена – топла, чувствена, страстна.

- Прибирай се за вечеря! – стресна я гласът на съпруга ú и тя  неохотно се върна в реалността.

Вървеше към къщата и на всяка крачка се обръщаше към морето. „До утре – прошепна нежно тя.” „До утре – отговори с последна милувка вятърът”.

Седяха на масата и Ибрахим се вглеждаше в лицето ú. Нещо се бе променило. Очите ú блестяха, страните ú отново имаха онзи цвят на праскова, който го бе поразил първия път. Морето явно ú се отразяваше добре.

На другия ден, тръгвайки за Бурса по работа, съпругът я попита:

- Искаш ли нещо да ти донеса?

- Копринена рокля – отговори тихо съпругата.

Мъжът повдигна въпросително вежди. За пръв път тя искаше нещо. Усмихна се и тръгна мълчалив, но радостен. Може би това бе началото. Може би жената в неговата съпруга щеше да се събуди, ако имаше малко търпение.

Привечер той я завари пак на скалите, с поглед, вперен някъде в морето. Застана до нея без думи. Бяха сами. Нямаше дори лодки в морето.

- Донесох роклята – кратко съобщи той. – Облечи я!

Тя не отговори нищо. Отиде в стаята и след малко се върна. Коприната падаше красиво върху младото тяло. Беше не просто хубава, а болезнено красива.

В този момент той осъзна, че сигурно е стар и противен в очите ú. Че няма как да го обича, само защото е неин съпруг. Обърна се и седна на терасата. Здрачът обгръщаше с нежни длани деня и той се облегна уморено на един от столовете.

След малко тя излезе и се запъти пак към скалите. Разтвори ръце, явно ú харесваше да усеща вятъра в лицето си. Роклята потрепваше от морския бриз. Косата ú  като ветрило се разпиляваше по раменете ú.  Ибрахим усети сладка болка в сърцето си. Никоя жена не бе се държала като птица. А птиците  кацват на ръката на ловеца само ако ги докосват с нежност. Наблюдаваше я – тялото ú се движеше като в танц при всяко докосване на вятъра. Харесваше ú, накланяше се леко по посоката на бриза, сякаш искаше още и още.

Вечерта застана зад нея, докато тя решеше косата си пред огледалото. Бавно взе четката от ръката ú. Започна да я реше  плавно, нежно. Като вятър духна непокорните ú кичури и тя за пръв път се усмихна. Прокара нежно длан по ръцете ú като морски бриз. Усети леко трепване в нея и продължи. Като вятъра, който до преди малко я беше целувал, мъжът галеше пеперудно лицето, ръцете, шията ú. През цялото време гледаше очите ú. Те преливаха в светлина и тази нощ той не се люби с нея. Не искаше блясъкът да изчезне и да се появи  отново празнотата.

Всяка вечер мъжът заставаше до нея на скалите и гледаше как вятърът танцува  с неговата любима. Следеше как тя реагира на целувките на бриза и попиваше всяко нейно движение. А после се връщаше с нея в спалнята и я галеше и целуваше, сякаш морският бриз получаваше плът в плътта му. И пак не проникваше в нея, а само я галеше, обсипваше я с целувки, докато светлината не прелееше в очите ú. Тогава я целуваше по челото и си лягаше до нея, горещ като разтопена лава. Имаше съкровище  и нямаше да позволи да го загуби.

Дните на август се търкаляха като медени питки. Идваше края на месеца, скоро щеше да свърши лятото. Ибрахим се питаше дали това, което прави, е редно. От седмици не се беше любил със съпругата си, а тя изглеждаше за първи път щастлива. А ако той грешеше? А ако това не бе начинът да стигне до жената в нея?

-  Утре си заминаваме – каза  ú глухо той в края на август.

Тя го погледна. В очите ú нямаше празнота, а тъга. Стана и тръгна към скалите. Той забърза след нея. Времето бе облачно през целия ден. Уж се готвеше да завали, а все не успяваше. Тя се затича към скалите и той уплашено хукна след нея. Сърцето му се преобърна при първата светкавица. Дъжд и вятър внезапно се изсипаха като луди на скалите. Но Айшенур разпери ръце и изпъня младото си тяло. Като птица, която иска да лети и да бъде свободна, да бъде обичана и да обича, тя се отдаваше за последен път на целувките на вятъра. Ибрахим я гледаше удивен. Внезапно протегна ръце като птица и той и се обърна към нея. Гледаха се между стичащата се дъждовна вода по лицата им. Мъжът протегна ръка към нея като за танц. Тя я пое и между целувките на вятъра и дъжда двамата танцуваха за първи път.  Вятърът и Ибрахим я целуваха и тя не можеше да разбере кой от двамата е по-нежен, по-топъл и по-властен. Пулсът на мъжa се смеси с този на вятъра и младата жена се притисна към него.

Когато се прибраха в спалнята, съпругът я попита тихо:

-   Искаш ли да живеем тук и след края на лятото?

Съпругата се приближи и прокара пръсти като дъждовна вода по лицето му. После като птица  разтвори криле и го прегърна, за да полетят заедно. До края на лятото и след това.

* Разказът е отличен с Трета награда, раздел Проза, в Летния фейсбук конкурс "По стъпките на лятото'2011"