PLACEBO (Евгения Маринчева)
125 854
7 авг. 2007 г., 09:19

Напаст Божия 

  Проза
1631 0 20
2 мин за четене
Е, не е като Елин Пелиновата... спокойно!
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...

В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Долна Махала, Долна Махала - Карлово, Карлово - Карнобат, Карнобат - Комунари, Комунари - Каспичан, Каспичан - Нови Пазар. Благодаря, че ме изслушахте! Затварям скобата) после, докат се вредим в местната поща да се обадим на близките си, че сме се настанили и всичко е наред... и то минали двадесетте дена рай. Представяте ли си... цели двадесет дена отпуска! А сега...
Обаче...
Сега сме мобилни, за 5 часа ни телепортират до морето, по пътя поне 3 пъти сме се чули с близките си и рапортуваме - еди къде си сме в момента... еди какво си правим...

Та... онзи ден, например, отивам до 00. И... точно...
И ми звъни джисиемката. Гледам кой звъни - няма номер. Или някой се прикрива, или е баща ми, от все още аналоговия си телефон. Ако е баща ми - дано всичко е наред при него... защото съм казала да ме търси, само ако има нещо супер спешно или супер важно. В тоз важен за физиологията ми момент вдигам телефона:
- Ало?
Баща ми!
Прекъснаха ми се всички жизнени, за момента, функции. Ох, дано всичко е наред.
- Женкоо - само баща ми ми вика така - Женко. - Ти къде си сега, тате?
А-а-а-а-а - издивявам - е как да кажа къде съм бе, тате, като в съседната тоалетна сигурно има някой.
- Добре ли си? - питам аз с подчертано раздразнен тон, че са прекъснати всичките ми физиологични процеси. - Ще ти звънна след 5 минути!
- Ами аз, тате, да те питам, да сложа ли пържолите в хладилника?
- Затвори, след 5 минути ще ти звънна! - уж съм супер спокойна личност, ама в тоз момент сигурно гонех граничните стойности преди полудяването, да не говорим - като чух какво ме пита милият ми тейко. - Ама ти още ли не си ги сложил в хладилника?
Звъннах, не след 5 минути, а след половин час, защото ми се отвори спешна работа.
- Кажи сега. Какво има? Сложи ли пържолите в хладилника?
- Ааа, да, тате, ти нали така ми каза! Ами ти къде беше?
- Довечера ще ти кажа, айде чао, че имам много работа!

Напаст Божия... светкавична, сигурна и надеждна връзка!
Даже и в най-съкровените ви моменти!


Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, но като се замисли човек, всяко зло носи и добро.
    От това по близка връзка и комуникация, здраве му кажи.


    Поздрав и усмивка за теб.
  • Благодаря за смеха!!! (И за вицовте)
  • Нев и Ани, сполай, че се *обадихте* ))
    Смях да има!!!
  • абе има си и хубави страни... дето казала една свекърва-"От как наш Гошо купи на снаата джиесем , като и званна и се си е дома!"Поздравче...
  • Галя и Ина, смейте се! Това е здраве! И ви благодаря от сърце!
  • Много ти благодаря,мила,че ме усмихна!
    Прекрасна си!
    Уникална идея за разказ!
    Поздрав и прегръдка
  • Пенко, много точно го рече - точно като невидима каишка, като дрога, без която вече не можем!
    Благодаря ти за присъствието тук!
    ))
  • Христо, веднъж баща ми ми звънна на стационарния (не мога да си кривя душата, не беше на мобилката), да ми каже, че влиза в тоалетната!!!
    ))))))))))))
    Абе... всичк ида сме живи и здрави, и ний да им се присмиваме, и ний на тяхното да дойдем и на нас да се присмиват, нали?!
    Благодаря ти за искрения смях!!!
  • Хахахаха - и ти ли, Бруте?! (Петинка) - се научи да лъжеш! Много сме грешните, и много сме грешни! С тези гсм-та ))
  • Десииии! Да не излезем с тебе роднини?!
    ))) Ама и на мене м истано мило и драго, като прочетох коментара ти!!! Сполай!
  • Креми и Зари, благодаря ви за присъствието и смеха!
  • АДМИН, сполай за смеха, и за присъствието ти тук!
    В отговор на твоя виц:
    Един съпруг звъни на съпругата си по мобилния:
    - Миличка, къде си?!
    - В кухнята!
    - Аз съм в хола, хайде донеси ми едно кафенце тогава!

    ))))
  • Като някаква невидима каишка, която те държи.
  • Поли, благодаря ти!!!
    Прегръд*
    (кога ше пийм бирата?! вкиснААААААА)
  • Жени, той и моят баща е същия. Карам колата и той звъни и пита:
    - Какво правиш? Да не караш?
    - Не, не карам. Шофирам. - отговарям.
    - Добре. Ние ядохме.
    И затваря телефона.

    Поздрави за днешните усмивки!!!

    п.с. А вица от админа направо ме разби. Още се смея!!!
    Поздрави и на него!!!
  • Абе... то май стана практика да звънят в най-неудобния /като при тебе/ момент...
    Заради тия, толкова неудобни местенца, и аз се научих да лъжа...!
    Благодаря за усмивката, Жени!
  • А такаааа,....Нови пазар!!!
    Там съм родена, а от скоро живея във Варна!!! Малеей, как ми домиля!!
    Благодаря ти!!!
  • Хехе*
    Усмихна ме!
    Няма мърдане с тези телефони.
  • хахаха. Не мога да се въздържа да не сложа този виц:
    "
    Просто си седях в тоалетната на гарата, когато чух глас от съседната кабина: "Здравей, как си?"
    Аз не съм човек, който би завързал разговор в мъжката тоалетна, но не знам какво ме накара да отговоря малко троснато "Добре съм!"
    Другия каза: "Какво правиш?"
    Какъв въпрос само? В този момент си помислих, че това е твърде лично затова казах: "Ъъъ! Пътувам, също като теб"
    Реших, че трябва да си тръгна по най-бързия начин, когато непознатия зададе още един въпрос: "Може ли да дойда при теб?"
    Добре, този въпрос беше твърде странен, но все пак реших, че ще бъда любезен и ще завърша разговора. И така аз казах: "Не........малко съм зает в момента!!!"
    Тогава чух другия да казва нервно...
    "Чуй, ще ти се обадя пак по-късно. Има един идиот в съседната кабина, който непрекъснато отговаря на всичките ми въпроси!!!
    "
  • и аз с умиление си спомням как си живеехме без ге-се-ме-тата)

    Освен това съм сигурна, че някой абсолютен и тотален мързел е измислил мобилната комуникация...
    Представям си студен зимен ден, дърво и камък се пука, като дишаш се вижда колко е ледена парата ти...И един човечец, пътуващ в собствената си кола, с надуто до ...тавана парно...и му се налага да слезе и да иде до телефонния апарат.(и той вече е обсебен от мисълта никога никога да не му е студено!) Така се раждат гениалните идеи....или напастта божия!))

    поздрав*
    и усмих*
Предложения
: ??:??