Напаст Божия
2 min reading
Е, не е като Елин Пелиновата... спокойно!
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Долна Махала, Долна Махала - Карлово, Карлово - Карнобат, Карнобат - Комунари, Комунари - Каспичан, Каспичан - Нови Пазар. Благодаря, че ме изслушахте! Затварям скобата) после, докат се вредим в местната поща да се обадим на близките си, че сме се настанили и всичко е наред... и то минали двадесетте дена рай. Представяте ли си... цели двадесет дена отпуска! А сега...
Обаче...
Сега сме мобилни, за 5 часа ни телепортират до морето, по пътя поне 3 пъти сме се чули с близките си и рапортуваме - еди къде си сме в момента... еди какво си правим...
Та... онзи ден, например, отивам до 00. И... точно...
И ми звъни джисиемката. Гледам кой звъни - няма номер. Или някой се прикрива, или е баща ми, от все още аналоговия си телефон. Ако е баща ми - дано всичко е наред при него... защото съм казала да ме търси, само ако има нещо супер спешно или супер важно. В тоз важен за физиологията ми момент вдигам телефона:
- Ало?
Баща ми!
Прекъснаха ми се всички жизнени, за момента, функции. Ох, дано всичко е наред.
- Женкоо - само баща ми ми вика така - Женко. - Ти къде си сега, тате?
А-а-а-а-а - издивявам - е как да кажа къде съм бе, тате, като в съседната тоалетна сигурно има някой.
- Добре ли си? - питам аз с подчертано раздразнен тон, че са прекъснати всичките ми физиологични процеси. - Ще ти звънна след 5 минути!
- Ами аз, тате, да те питам, да сложа ли пържолите в хладилника?
- Затвори, след 5 минути ще ти звънна! - уж съм супер спокойна личност, ама в тоз момент сигурно гонех граничните стойности преди полудяването, да не говорим - като чух какво ме пита милият ми тейко. - Ама ти още ли не си ги сложил в хладилника?
Звъннах, не след 5 минути, а след половин час, защото ми се отвори спешна работа.
- Кажи сега. Какво има? Сложи ли пържолите в хладилника?
- Ааа, да, тате, ти нали така ми каза! Ами ти къде беше?
- Довечера ще ти кажа, айде чао, че имам много работа!
Напаст Божия... светкавична, сигурна и надеждна връзка!
Даже и в най-съкровените ви моменти!
Евгения Маринчева
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Долна Махала, Долна Махала - Карлово, Карлово - Карнобат, Карнобат - Комунари, Комунари - Каспичан, Каспичан - Нови Пазар. Благодаря, че ме изслушахте! Затварям скобата) после, докат се вредим в местната поща да се обадим на близките си, че сме се настанили и всичко е наред... и то минали двадесетте дена рай. Представяте ли си... цели двадесет дена отпуска! А сега...
Обаче...
Сега сме мобилни, за 5 часа ни телепортират до морето, по пътя поне 3 пъти сме се чули с близките си и рапортуваме - еди къде си сме в момента... еди какво си правим...
Та... онзи ден, например, отивам до 00. И... точно...
И ми звъни джисиемката. Гледам кой звъни - няма номер. Или някой се прикрива, или е баща ми, от все още аналоговия си телефон. Ако е баща ми - дано всичко е наред при него... защото съм казала да ме търси, само ако има нещо супер спешно или супер важно. В тоз важен за физиологията ми момент вдигам телефона:
- Ало?
Баща ми!
Прекъснаха ми се всички жизнени, за момента, функции. Ох, дано всичко е наред.
- Женкоо - само баща ми ми вика така - Женко. - Ти къде си сега, тате?
А-а-а-а-а - издивявам - е как да кажа къде съм бе, тате, като в съседната тоалетна сигурно има някой.
- Добре ли си? - питам аз с подчертано раздразнен тон, че са прекъснати всичките ми физиологични процеси. - Ще ти звънна след 5 минути!
- Ами аз, тате, да те питам, да сложа ли пържолите в хладилника?
- Затвори, след 5 минути ще ти звънна! - уж съм супер спокойна личност, ама в тоз момент сигурно гонех граничните стойности преди полудяването, да не говорим - като чух какво ме пита милият ми тейко. - Ама ти още ли не си ги сложил в хладилника?
Звъннах, не след 5 минути, а след половин час, защото ми се отвори спешна работа.
- Кажи сега. Какво има? Сложи ли пържолите в хладилника?
- Ааа, да, тате, ти нали така ми каза! Ами ти къде беше?
- Довечера ще ти кажа, айде чао, че имам много работа!
Напаст Божия... светкавична, сигурна и надеждна връзка!
Даже и в най-съкровените ви моменти!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
))
