2 април
В тъмнината, в сигурността на малката си стая, тя отвори прозореца. Онзи, синкавият, който се очертаваше на стената всяка вечер в седем часа, от шест месеца насам. Пристъпи крачка напред, после прекрачи бледата пулсираща рамка и се озова на плажа.
Пълен плаж – като онези от филмите за миналото. Разположени един до друг шезлонги. Кожа, опряна в кожа, загоряла, зачервена, обелена, лъщяща не от дезинфекциращ лосион, а от обикновен крем за слънце. Деца се търкаляха по пясъка, по пет-шест, едно върху друго, оваляни в ръбести частици от миди. Оставяха червени, понякога кървави следи по крачетата и раменете им, но тях не ги беше грижа – хукваха във водата и отмиваха болката със сол.
Той седеше както винаги на един от крайните шезлонги. Огромният сламен чадър надвисваше над него и откриваше пред погледа ѝ само краката му – но тя позна края на широките, тъмносини бански и протегнатите напред силни прасци. Тръгна към него, босите ѝ стъпала затъваха в парещия пясък. Ясен сви десния си кра ...