А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в мен... „Винаги всичко е опирало до желание” – казваше ти... „Толкова много те искам” – помислих си аз... Но не казах... На глас мълчах... Наум те обичах. Наум те обичам. Честит Рожден Ден...!