Кой да ти предположи, че има някакъв конкретен „тип“ момче, което мога да опиша като dream-guy! Имам предвид, естествено, винаги са съществували характеристики у мъжете, които ме привличат... Обаче на  установения  типично кифленски „NEED-TO-HAVE“ пакет, без който не бих забелязала някого, винаги съм гледала отгоре. След една съвкупност от обстоятелства обаче, се оказах неспособна да отрека съществуването на перфектна половинка.

И така, мечтата ми има рошава коса (леко къдрава), пъстри очи – по-скоро отиващи към кафявото; висока е на ръст и носи наситени цветове ризи. Говори четири езика свободно, учи още два; свири на пиано, пише песни, когато чувствата го overwhelm-нат; има гражданска позиция за образованието, обича театър, играе добре „Белот“. Даже малките вкусови усещания го правят напълно подходящ за мен – обожава шоколадовите вафли „Боровец“ (за каквато веднъж се сбих със сестра ми) и винаги има запас от тях в така наречената си „мъжка чантичка“. (Само заради това бих се омъжила на драго сърце за него!)

Това подобие на мечта, освен всичко останало, е и изключително обаятелно в общуването си . Това подобие на мечта дори не ме кара да се чувствам неловко в компанията му. Не пелтеча, не се спъвам. Напълно себе си съм около това подобие на мечта, и за кратката ни среща осъзнах  повече неща, отколкото за цялата последна година. Това подобие на мечта ми каза, че съм хубава – няколко пъти.

Туше. Дотам бях аз. Оттам насетне – лигаво подобие на хормонално разстресена тийнейджърка. За две-три седмици в ума ми се развиха десетки потенциални сценарии, във всеки от които момчето мечта беше тайничко влюбено в мен. То обаче не смее да си признае, защото е твърде срамежливо (о, каква добродетел, о, какво съвършенство!) и не е обичало истински досега. В немалка част от потенциалните сценарии, даже други момичета се сърдеха, че окупирам вниманието му, а аз с щедро сърце го споделях с тях, казвайки: „Ама моля ви се, та това е смехотворно!“. Да, смехотворно е. Особено когато си на две чаши вино...

Последното споменато всъщност е от голямо значение за безпристрастния разказ на събитията от моята страна. Защото без него, вероятно, вината би отровила съзнанието ми на честен автор. Тоест, не бих могла да ви споделя онова, което прави цялото описание на добродетели по-горе просто... не-история-на-едно-влюбване. Друг вече е влюбен в мен.

Година и половина от живота си прекарвам с момче, което е далеч от идеала ми за... идеал. В началото беше просто тръпка. После стана буквалната дефиниция на думата „гадже“ – незвучна, леко неловка свързаност на съгласни и тук-таме някоя гласна. Не знам дали тогава бях гласна или съгласна, но при всички положения се стигна до следващ етап на взаимна безусловна поносимост, която накрая доведе и до обич. Моят so-called-lover  не знае какво, по дяволите, е ХП „Александър Невски“; не е чувал по-голямата част от думите, които използвам; не обича да чете и не се интересува от изкуство. Прекалено е... „женско“... Но в крайна сметка не е никак глупав – следва медицина и най-голямата му мечта е да помага на хората, защото вярва, че доброто се връща. Сигурно предполагате как един арт човек приема всички тия подробности около най-близкия си. Не? Не знаете? Ами – не ги приема. Опитва се да го промени, вика, зъби се, блещи се, драматизира и писка, не го променя. Обаче пораства.

И почти две години след началото на една одисея знае, че да обичаш не е да преследваш идеали. Не е и да бъдеш амбициозен, нито да се задоволяваш с нещо, което е под нивото ти. Да обичаш истински е просто способността да погледнеш от нов ъгъл на вече установените ти ценности. И да приемеш, че невинаги си прав; че понякога нараняваш хората; че не си перфектен. А как би могла една неперфектна млада жена да бъде с перфектния за нея мъж?...

Та отскоро хормоните ме тресат, отново съм тийнейджърка – подмладих се с няколко години. За разлика от дамата в рекламата на боя за коса обаче аз не искам да изглеждам по-млада. Добре ми е точно тук в моето време, защото сега вече усещам, че перфектното е надценено. Знаете ли, онова, което наистина ме накара да ви опиша моя току-що срещнат мъж-мечта, е фактът, че въобще не ми пука за него толкова, колкото бих сама очаквала. Мислех си, че ако някой ден се запозная с момче, дето ме кара да бъда себе си толкова, колкото господин Мечта, не бих го изпуснала за нищо на света. Е да, ама греда. На драго сърце ще пропилея всичките си шансове да бъда с него просто защото не усещам потребност за  perfection.

Прекрасно е да бъдеш в реалността. Да бъдеш с някого, който те кара да се колебаеш в себе си, защото след това непременно ще израснеш. Да бъдеш с някого, който не може да ти помогне да се почувстваш цял, и затова да търсиш онази не-любовна-част, която непременно ще те допълни. Да бъдеш с някого, който е на галактика разстояние от мъжа мечта - достатъчно, за да те накара да се запиташ: „Кога въобще възникна моят идеал?“. Зарежи наситените цветове ризи. Зарежи четирите чужди езика. Зарежи и вафлите „Боровец“ даже. Най-хубавото е тук в реалността. Мечтите са скучни.