6 июл. 2007 г., 16:18

Не издържам така 

  Проза
1032 0 1
1 мин за четене
Не издържам така
Стоя сама и не знам как ще издържа. Стоиш и ти до мен и дори погледът ти не пада върху моите очи. Всичко ти казвам, а ти мислиш, че ще успееш да ме забравиш. Заклевам те да не успееш никога да ме забравиш, на всеки чужд поглед моето лице да виждаш! Всичко свършва между нас и дори и двамата да не го искаме, осъзнавам, че ти няма никога да ме разбереш, защото никога няма да можеш да живееш по този начин, по който аз го правя! Тревата си хванал за своя любовница и не мисля, че ще издържа да живея по този твой начин на живот. Искам те. Обичам те и не мога да живея без теб, но ти със всеки изминал ден, със всяка изминала минута се отдалечаваш от мен и от сърцето ми. Отиваш си и не мога да те спра или ако мога, не знам начина, по който да го направя. Кажи ми го? Опитвам се да разбера, но не мога. Крещя за щяло и не щяло, за да не ти кажа „край, всичко свърши, краят настъпи". Това е, защото ме боли. Плача, защото ми е тежко, защото понякога казваш думи, които никога не съм оч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??