Не издържам така
Стоя сама и не знам как ще издържа. Стоиш и ти до мен и дори погледът ти не пада върху моите очи. Всичко ти казвам, а ти мислиш, че ще успееш да ме забравиш. Заклевам те да не успееш никога да ме забравиш, на всеки чужд поглед моето лице да виждаш! Всичко свършва между нас и дори и двамата да не го искаме, осъзнавам, че ти няма никога да ме разбереш, защото никога няма да можеш да живееш по този начин, по който аз го правя! Тревата си хванал за своя любовница и не мисля, че ще издържа да живея по този твой начин на живот. Искам те. Обичам те и не мога да живея без теб, но ти със всеки изминал ден, със всяка изминала минута се отдалечаваш от мен и от сърцето ми. Отиваш си и не мога да те спра или ако мога, не знам начина, по който да го направя. Кажи ми го? Опитвам се да разбера, но не мога. Крещя за щяло и не щяло, за да не ти кажа „край, всичко свърши, краят настъпи". Това е, защото ме боли. Плача, защото ми е тежко, защото понякога казваш думи, които никога не съм очаквала да чуя от твоята уста. Обичам те, това е важно според мен и ако има начин да сме заедно без караници, без викове, крясъци и плесници, ми го кажи. Кажи ми, че ме искаш и съм само твоя, но ако не видя онова от обещаното от теб, никога няма да ти го простя. Не искам лъжи и празни приказки, уморих се, разбери ме! Всичко искам да е както преди, както в първия ден, когато ме целуна, само това искам, надявам се, че ще успееш да го осъществиш. Видяла съм го вече това държание. Ако не съм го познавала, нямаше да го поискам. Само това те моля!!!
© Любомира Христова Всички права запазени