НЕБЕСНИ СЪЩЕСТВА
(1-ва част)
Макс застава пред вратата и вдига обутия си в черна кожена ръкавица юмрук. Понечва да замахне, но се спира на милиметри от дървената порта. През порцелановото му лице преминава арогантна усмивка. Всъщност всичките му усмивки са арогантни, но искрени. Това може да му се признае – не е фалшив.
Отпуска юмрук и чука на вратата. Почуква отново и се разкикотва като малко дете. Макс знае по-добре от това, че истинското му име не е Макс, че никой няма да му отвори в три часа сутринта. Просто досега не е чукал на ничия врата, иска да види какво е усещането. Потърква слепоочието си и натиска дръжката. Ключалката изщраква и пропуска нахалния гостенин. Макс вдига ръце и с извинителен тон казва на въздуха:
– Почуках!
Усмивката му изчезва толкова бързо, колкото се появи.
В хола е тъмно като в рог и дори туловищата на масивните мебели от най-скъпи материали не личат в мрака. Прозорците са залостени и не пропускат бледата лунна светлина.
Макс обаче вижда в тъмното и тези н ...