В душата на Джиро се случваше нещо странно - той имаше чувството, че нещо предстоеше да се случи, но оставаха много неща за изпипване. Той беше облякъл своя костюм, който беше напълно безупречен и нямаше притеснения относно външния си вид. Все пак Бокузо държеше на истинската представителност - нямаше две мнения по този въпрос. Беше си облякъл елегантен черен смокинг и си беше сложил невероятно ефектна папийонка - също черна на цвят. Смокингът беше доста втален и очертаваше атлетичната форма на тялото му. Джиро съвсем не се беше спрял на него случайно, тъй като това още повече щеше да говори за това, че е твърде малко вероятно да е скрил нещо и да снижи вниманието на охраната поне малко. Джиро щеше да се справи със първоначалния специфичен момент, когато трябваше да мине през охраната на входа. Той беше изключително опитен и можеше да контролира нервите си до съвършенство. Джиро притежаваше едно доста рядко качество - той можеше да вижда в тъмното.
Фоторецепторите на очите се настройваха така след дълги тренировки и обучение. И разбира се известна природна даденост - все пак самото физическо състояние също беше от значение. В очите бяха разположени два основни видове рецептори - конуси и пръчици. Именно пръчковите клетки превръщаха светлинните стимули в нервна възбуда. Тренировката за нинджа беше най-вече за сила на волята - нинжите трябваше да могат да понасят и топлина, и много ниски температури, да издържат на глад, да могат да издържат дълго време под вода и много други неща. Една от най-ключовите им специалности обаче беше да се ориентират в свръхсложни ситуации.
Джиро осъзнаваше, че като представител на Бокузо щеше да има твърде много и важни теми за разискване. Бокузо не му беше поставил ограничения, но той се беше запознал отблизо - доколкото беше възможно - с някои от основните членове. И разбира се името на самия Инг Юе беше сред най-запомнящите се. Джиро беше донякъде респектиран от онова, което му предстоеше да направи, но той гледаше на това с невероятно ниво на безпристрасност и хладнокръвие. Имаше и още една важна подробност - Джиро говореше китайски език отлично. Той беше полиглот - също като Кеничи, но основните му умения беше да изпълнява именно подобни поръчки. Тоест в това отношение въпреки бруталността си Кеничи може би му отстъпваше. Просто Джиро беше на съвсем друго ниво.
Още докато се подготвяше Джиро беше забелязал етажите на сградата, а също и цялостното й оформление. Нинджите практикуваха паркур като елемент от подготовката си. Това изискваше невероятна физическа подготовка и атлетизъм. В крайна сметка можеше, ако нещо се объркаше - това да бъде неговият единствен път за спасение.
Събранието на борда беше насрочено за единадесет часа - но то щеше да бъде формалност. То беше съвсем регулярно ежегодно събитие. По-важното беше вечерта, защото тогава щеше да се разпределя истинското влияние.
Да, на тази територия Джиро беше напълно сам, но мозъкът му работеше невероятно точно. Той помнеше цялото вътрешно устройство на сградата - всеки сантиметър. Дори и от подземията.
В последно време грандиозните проекти в Макао като че ли бяха понамалели и все пак Джиро ясно беше забелязал някои детайли в обстановката - самата космополитност на мястото щеше да му помогне допълнително.
Охраната долу на входа наистина го претърси щателно, но не откри гаротата, която той беше напъхал в самия си колан - тя беше невероятно тънка, но достатъчно здрава. Да, сизалът можеше все пак и да поддаде - макар и много трудно, но Джиро нямаше твърде много време за импровизации. Все пак беше по-добре от това да влезе вътре съвсем с голи ръце.
Когато Джиро влезе, беше действително поразен от разкоша - не че това отвличаше вниманието му, но той все пак трябваше да докладва всичко, което сметнеше за важно. Стените бяха покрити с рядък розовобял италиански мрамор, а златните орнаменти бяха в изобилие. Самото кралско стълбище на хотела също впечатляваше - беше изработено с невероятен финес и изящество от масивна махагонова дървесина.
Джиро само можеше да оцени евентуалните места, от които можеше да се измъкне в случай на нужда.
- Заповядайте, оттук, моля - обърна се към него представител на охраната.
Джиро отговори с елегантен поклон и тръгна след водача си.
Мястото изглеждаше зашеметяващо, но не това привличаше вниманието му, а фактът, че финансовата мощ на Бокузо наистина беше впечатляваща. Твърде впечатляваща.
Малко по-късно му съобщиха, че борда на съакционерите ще го приеме скоро. Момчето също беше в готовност. То наистина изпълни старателно и блестящо своята роля.
- Господин Инг Юе Ви очаква - обърна се към него охраната преди да го въведе.
Онова, което беше изумитено, че най-неочаквано преди да го въведат, те го претърсиха най-старателно и се опитаха да доловят от изражението му всяко издайническо безпокойство или пък дезориентация.
Нервите на Джиро бяха железни - той не се поддаде и издържа стоически изпитанието. Имаше и още нещо - лицата на гардовете бяха непроницаеми. Съществуваше реална вероятност той да беше предаден и просто да играеха някаква форма на театър малко преди да го екзекутират - това може би щеше да бъде ясно послание към самия Бокузо или пък към онези, дръзнали да се намесят в плановете на мегакорпорацията.
Въведоха го в същата зала, в която Гао Минг беше изпратил Тао да събира дълговете си от съакционерите. В нея нямаше почти никаква промяна между другото. Сякаш времето не съществуваше в тази сграда. Беше наистина странно.
Пред него стояха някои от най-важните членове на борда, включително и небезизвестният Инг Юе. Той, както и други от останалите, които присъстваха в момента, не бяха подложени на терора на опитния Тао.
Джиро пристъпи бавно и седна на мястото, което му бяха посочили.
Лицето на Инг Юе беше също толкова трудно запомнящо се, колкото и лицето на самия Джиро. Но Джиро усети, че то беше непроницаемо и твърдо като гранит.
- А, значи Вие сте представителят на господин Бокузо - обърна се към него Инг Юе. - Впечатлен съм, но искам да Ви кажа нещо - от съображения за сигурност никой няма да напуска хотела през нощта. Нито един член на борда, включително и Вие. Това, което ще говорим е строго поверително, а и също искаме да потвърдите лоялността на самия Бокузо. Между другото, китайският Ви е впечатляващо добър.
Джиро остана безстрастен, но засега явни или скрити белези за предателство липсваха. Джиро знаеше, че Бокузо нямаше да му окаже допълнителна подкрепа, а го беше изпратил в бърлогата на лъва, за да го тества. Този тест беше първата крачка, втората щеше да бъде най-вероятно да премахне самата Лейди Смърт. Това щеше да бъде значително по-трудно.
Но сега очите на Инг Юе се взираха изпитателно в новодошлия. Китаецът се отличаваше с невероятна прозорливост и находчивост. И все пак никой не подозираше за скритите инструменти, които щяха да бъдат от огромна полза на Джиро, за да приключи нещата, ако нямаше друга алтернатива. Преди още да дойде на заседанието той се беше опитал да използва прочутите техники на омньо джуцу, за да предугади плановете на онези, които го викаха, но усещаше само празнота - сякаш там нямаше нищо.
- Сега - обърна се към него Инг Юе, - можем да започнем заседанието на борда на съакционерите.
Охраната беше застанала отвън пред масивната махагонова врата, която спираше всякакъв звук. Джиро беше успял да долови, че тези охранители също най-вероятно бяха членове на самата мегакорпорация. Засега това бяха само подозрение - но беше твърде вероятно да е така.
Разбира се, Джиро не си правеше никаква илюзия, че ако за момента беше жив, това съвсем не се отнасяше за момента, в който приключеха със самите преговори. Нощта се очертаваше да бъде интересна.
Джиро беше преброил членовете на охраната - бяха поне една дузина, но това нямаше да бъде особен проблем, ако всичко се развиеше според очакванията му.
Малко по-късно Инг Юе му представи и останалите съакционери - господин Чао Чън, господин Чонган Хуа, господин Донгхай Фа и господин Фу Хай. Всички те изглеждаха доста солидно и бяха инвестирали огромни суми още при учредяването на този бизнес заедно с легендарния Тодака.
Да, Джиро оценяваше рядката възможност, която освен полезна, можеше да се окаже и ключова за собственото му спасение.
Беше ясно, че преразпределянето на територии вече беше започнало и щом Лейди Смърт беше пратила онези двамата по петите му - както вече беше повече от сигурен, то най-вероятно истинската игра тепърва започваше. Оставаше обаче отворен въпросът каква беше ролята на Инг Юе - Джиро не беше посветен във всички подробности, но беше повече от сигурен, че странният мъж сякаш се опитваше да прочете мислите под собствения му череп.
Джиро разбра - Инг Юе упражняваше върху него така наречения убийствен поглед, с който умъртвяваше жертвата. Когато се използваше тази магическа техника, целта беше да се предизвика инфаркт. Но Джиро владееше съзнанието си отлично.
© Атанас Маринов Все права защищены