Сео Юн се върна от погребалната церемония - осъзнаваше, че вече почти беше изгубил почва под краката си. В крайна сметка мафията си беше мафия навсякъде - и не беше толкова просто да се избяга от нейните правила и закони. Скоро Сео Юн щеше да стане пълноправният шеф на всичко онова, върху което Дак Хо беше имал пълен контрол. Той знаеше обаче, че трябваше да бъде невероятно предпазлив.

- Животът може да виси на нещо, което е по-тънко дори и от конски косъм - каза Сео Юн.

Великолепието на гангстерския бос беше всеизвестно. Той беше ценител на изкуството - и инвестираше щедро именно в това. Смяташе, че влагайки огромните авоари в подобни неща, щеше да живее вечно - най-вече заради особените си заслуги по запазване на културното наследство.

Корея беше страна, в която като цяло още се усещаха травмите, породени от японския империализъм и Корейската война. Всичко това намираше израз и в самата организация на групите, които жадуваха да бъдат част от едно единно и по-важно цяло, което можеше да им гарантира оцеляване.

Сео Юн осъзнаваше, че твърде много неща щяха да се случат и това можеше да коства твърде много на всички. Беше наредил на доверени хора да издирят къде се беше скрил Со Сунг или пък Чин Хае. Те трябваше да му ги доведат живи или мъртви - причината беше проста - те застрашаваха неговата сигурност и властта му.

Много скоро щеше да бъде повече от ясно, че нещо се въртеше около самия него. И то можеше да го погуби.

Странното беше, че Сео Юн искаше цялата власт, а сега когато я имаше усещаше, че освен гневът на Древните, можеха да го премахнат и някои от хората на самия Дак Хо. Да - беше трудно и особено неприятно, но в крайна сметка не това беше основния проблем - Сео Юн трябваше да консолидира властта си колкото се можеше по-бързо. Трябваше да премахне всички ненужни сътрудници - дори и с цената на брутални чистки. В крайна сметка нищо нямаше да се промени - всичко беше тотално безлично и непредвидимо като самото Небе.

- Къде ли мога да открия Со Сунг? - замисли се Сео Юн. - Ами ако някой от пратениците ми се договори с него да ме премахнат?

Со Сунг беше невероятно дипломатичен и Сео Юн дори се запита не беше ли това само подготовката за изпълнение на планът му за възмездие.

- Толкова странни и брутални са всички нишки, които водят към нищото - замисли се Сео Юн. - Може би времето да действам решително вече е дошло.

Селото Хадонг се намираше доста далеч от столицата Сеул - беше сигурно убежище.

Старецът беше въвел Чин Хае в една от селските къщи и го беше приел като важен гост - нещо в интуицията му говореше, че го дебнат неприятности или поне, че беше платежоспособен.

Но имаше нещо особено - челото на Чин Хае беше бледо все едно чакаше своето погребение - той знаеше, че трябваше да се бори за правото си на съществуване  - иначе с него беше свършено.

Край река Сеомжин имаше огромни оризища и това място беше дяволски добро, ако някой искаше да го довърши.

Чин Хае се замисли - той също беше отишъл да отдаде последна почин на Дак Хо, но не беше забелязал Со Сунг в тълпата. Чувството за мимикрия на този смразяващ мъж беше невероятно. Чин Хае подозираше, че той беше там, но така и не изчака края на церемоянията, а хитроумно се измъкна.

Така сред доста препятствия стигна до селото Хадонг. Тук местните така и се чудеха как да привлекат повече туристи, които да станат постоянен източник на доходи за селото.

Старият Чунг Хе живееше почти на самия край на селото, а Чин Хае носеше голям камуфлажен сак, в който беше сложил инструментите си. Сакът беше с двойно дъно, а оръжията бяха разглобени - и все пак той трябваше да бъде много внимателен.

Старият Чунг Хе изглеждаше на твърде достолепна възраст - приятен и внимателен, но зорките му очи изразяваха някаква особена благост и житейска мъдрост. Явно беше страдал много в този живот - и той беше се превърнал за него в един непоносип Ад.

- Те ще те намерят. Въпрос на време е - кратко каза Чунг Хе. - Въпросът е ти дали си готов да приемеш истината? Както и собствената си съдба?

Чин Хае беше още младеж и затова Дак Хо го беше избрал, знаейки че може би щеше и да се стигне дотук. Толкова много страдание!

През нощта двамата с Чунг Хе разговаряха и Чин Хае научи, че той беше вдовец, а като цяло и беше донякъде имотен, тъй като имаше сериозен дял в едно от оризищата недалеч от селото. Да, Чин Хае беше успял да прецени правилно. Чунг Хе криеше някаква тайна, която може би щеше да се окаже жизненоважна за него. Но изчакваше старецът да го заговори пръв.

- Животът е пълен с обрати - свършва, докато се обърнеш - погледна го в очите Чунг Хе. - Как мога да ти бъда полезен?

Корейската нощ беше толкова романтична и пълна с тайни, но Чин Хае беше скрил освен една късоцевна пушка, също и голям корейски нож и пистолет Валтер, който беше отмъкнал от самия Дак Хо - така поне ако раздаваше правосъдие, щеше да го прави с оръжието на своя покоен ментор.

Обикновените гангстери в Корея рядко носеха огнестрелно оръжие, а големи ножове, които освен че бяха удобни, ги предпазваха от опасността да избугне гангстерска война поради престрелка - беше обаче напълно в гангстерския код някой да бъдеше намушкан или пребит до смърт с метална тръба. И това се смяташе за проява на доминация.

Чунг Хе му обясни, че ако искаше можеше да остане, колкото иска, а ако искаше, можеше и да продължи. Чин Хае му отговори, че щеше да остане - беше решил да се бие до смърт.