Вървяха мълчаливо, разминавайки се с все по-добре облечени мъже и жени, разхождащи се по все по-хубавите и широки улици, за да се приберат във все по-високите си и озеленени домове. Лизи не беше свикнала да се чувства като повлекана. Дори семейството й да не бе най-заможното, тя винаги се обличаше добре, но сега имаше усещането, че всички гледат с презрение простите й дрехи, които на места бяха опръскани от готвенето. Момичето повдигна дискретно яката на туниката си към носа си и въздъхна нещастно, щом установи, че наистина миришеха доста силно на агнешкото и рибата, които бяха сервирали в странноприемницата.
Тогава обаче усещането за друг вид поглед изправи косъмчетата по врата й. Лизи се обърна назад, а после и към нощното небе, очаквайки гарванът да е източникът на странното чувството, че я следват. От птицата обаче нямаше и следа. Очите й се плъзнаха по каменните дувари и по покривите на къщите. Нищо.
Момичето потърка ръцете си, за да се отърве от странните тръпки. Започна да си по ...