9 авг. 2007 г., 09:50

Нелепа Смърт 

  Проза
811 1 3
5 мин за четене
Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но преждевременно надраснала възрастта си. Сериозният й вид придаваше някаква странна меланхоличност на бледото й лице. Винаги бе сдържана, не правеше бели, както повечето деца на нейната възраст, и изпълняваше точно каквото й се каже. Само големите й дълбоки очи, сини като небето през лятото, издаваха възрастта й - изпод гъстите руси къдрици се подаваха две сини мъниста, които с любопитство гледаха всичко наоколо. Когато беше недоволна, малките й рубинени устни се нацупваха. Сега също бяха нацупени, но това настроение беше само временно. Скоро тя забрави защо се е ядосала и с интерес и наивност, присъщи за децата, гледаше хората по тротоарите. Продължаваше да кара малкото си розово колело. Бащ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Все права защищены

Предложения
: ??:??