Неочаквано...

                         Неочаквано... той...

                  Той получи покана за бал с маски.

                   Яви се истински. Никой не го позна…

                   Той инсценира смъртта си...

                   Върна се без душа и се сля с множеството...

                   Той често говореше. Започна да мълчи.

 Така никой не можеше да му отнеме думата.

           Неочаквано... тя...

                    Тя поиска да се скрие.

  Трябваше само да изтрие грима си...

  Тя беше безчувствена.

  Но отчаяно желаеше да разбере какво е болка...

  Тя счупи огледалото.

  Не можеше да понесе подигравката му...

                          Неочаквано... те...

                    Те се набиваха на очи, но пак не можеха

                    да бъдат забелязани от когото трябва.

                    Те желаеха да представляват обществото.

                    Но обществото не понасяше различните...

                   Те искаха да отмъстят с отровни думи.

     Но отровата на думите спря отмъщението им.

                                                    © Павлина Петрова