Той изпепели едно сърце. Направи го на прах. Затвори го в кутия и го пусна в морето.
Дълго време се носеше безцелно, безчувствено, само. Затворено в непробиваемата си крепост то знаеше, че не иска никога повече да среща жестокостта на чувствата.
Един ден кутийката се разби в едни скали. Прахта се понесе, окуражавана от полюшкването на вълните.
Една част от сърцето се изпари заедно с водата. Полетя нагоре, толкова свободна, колкото не е никоя друга любов.
Докосна небето, видя звездите и се стопли от слънцето.Господи, такава хармония не съществуваше на Земята!
Друга част се извиси над девствените гори. Бяха толкова чисти и недокоснати, каквито са новородените бебета. Но не и като порасналият човек!
На дъното на океана пък любовта откри такова спокойствие, каквото не можеше да се открие в очите на никое човешко същество. Те винаги са изпълнени с проблеми и лоши мисли.
Любовта е свободна да се докосне до всичко. Когато е истинска, е и безгранична.Тя е навсякъде и представлява съвкупността ...