1 апр. 2009 г., 12:49

Нещо от мен 

  Проза » Другие
1140 0 1
1 мин за четене
Какво се случва? Хиляди болезнени спомени се врязват в измъченото ми сърце и спират притока на въздух. Навлизат дълбоко и търсят центъра на моето съществуване. Искат да намерят душата ми и да се нахранят с нея! Отново.
Шансът стои пред мен и се втренчва в очите ми, подигравайки ми се. Как изобщо се случва? Аз, влюбена, забравила за мрачното минало, зяпайки черния спомен в лицето, без сили да го отпратя. Разрушението е на крачка разстояние. Разумът и сърцето ми водят най-ожесточената битка! Разумът ме зашлевява с такава сила, че сърцето ми мълчи. Но точно от това мълчание се страхувам. Защото то ме прати в онази бездна, в онзи безкраен мрак. Сега лицето ми е бледо, празно. Мислите ми контролират действията. Очите... те не могат да бъдат контролирани. В тях картините оживяват. Картини на болка и ярост, скръб и отчаяние, но не и любов. Спомените се врязват още по-надълбоко, за да видя как невидимите рани почват да говорят с моя глас, молейки за помощ. Картините в очите ми стават още по-ре ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Все права защищены

Предложения
: ??:??