Чувство на безпокойство, създадено от агонизираща миризливка, която кръжи около лампата ми. Дали да я изгася като успокоя както миризливката, така и себе си? Неее! Не искам да й дам напразни надежди и тя да спи сладко с чувство на уют в мъничкото си сърце, докато на сутринта не хрупне под някоя от сънените ми крачки на път за тоалетната в 06.00 сутринта.
Що за перки има това животно! Бръмчи като стар вентилатор и лети, та лети! Самолет! А ако сега реша да го бомбандирам с нещо под ръка, вероятно ще узная на свой собствен нос защо още се казва вонещица, което ме навежда на мисълта, че миризливка й викат на галено!
Ееей, кацна най-накрая някъде зелената гадина...! За съжаление обаче вдъхновението ми също изчезна. Е, хубаво! Край!
... ако желаете продължение,
пуснете миризливка за вдъхновение!
© Боряна Все права защищены
Искам още, но нямам под ръка миризливка
И аз съм възхитена!!!
Браво!