Нещо за вдъхновението
Чувство на безпокойство, създадено от агонизираща миризливка, която кръжи около лампата ми. Дали да я изгася като успокоя както миризливката, така и себе си? Неее! Не искам да й дам напразни надежди и тя да спи сладко с чувство на уют в мъничкото си сърце, докато на сутринта не хрупне под някоя от сънените ми крачки на път за тоалетната в 06.00 сутринта.
Що за перки има това животно! Бръмчи като стар вентилатор и лети, та лети! Самолет! А ако сега реша да го бомбандирам с нещо под ръка, вероятно ще узная на свой собствен нос защо още се казва вонещица, което ме навежда на мисълта, че миризливка й викат на галено!
Ееей, кацна най-накрая някъде зелената гадина...! За съжаление обаче вдъхновението ми също изчезна. Е, хубаво! Край!
... ако желаете продължение,
пуснете миризливка за вдъхновение!
© Боряна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
иванова, 'начи всичко странно не важи, а?
някои не обичат да пишат за черешово сладко и малки деца.
ха.
искам загорка с пепел вътре. цигарена. по-бързо напивало. -
възхитен съм!!!
-
Очевидно не живееш в Обеля, иначе по цяла нощ щеше да имаш хлебарки-вдъхновителки. Аз се чудех защо са толкова много, а те са били малки заразопреносителни музи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Искам още, но нямам под ръка миризливка
И аз съм възхитена!!!
Браво!