... Много ми е чудно днешният разкол и заклеймяване на Пламен Пасков (23.9.22) на какво се дължи ... Визирам три личности - Костадин, Пасков и Иво Христов ... и тримата са българофили, но ... Костадин е като ударно острие , като воевода на чета, работата му е да събуди хората и да ги поведе в битката за Възраждане ... Пасков споделя същата идея, но е реалист, задълбочено разглежда трудностите и подводните камъни по пътя, прекалено емоционално, но в подробности говори за миналите и злободневните събития и въз основа на тези факти (подчертавам - факти) прави заключения, които понякога не изглеждат много розови ... Иво Христов също прави изказвания в тази посока, но вече е заклет песимист и заявява, не прави прогнози. Ето - имаме ентусиаст, реалист и песимист, ... има място за всеки от тях ... разликата е във възприятието на хората - едни обичат розови приказки за бъдещето, други - да отпуснат ръце и да чакат мрачното бъдеще, трети ... проблемът при Пасков е, че той казва, че всеки трябва да си включи мозъка и да действа по съвест и по правилото на Редактора ... а това е доста трудно упражнение за повечето хора
Между другото - и Пасков и Христов заявяват, че не са политици и нямат никакво намерение да влизат в Парламента.
А за този разкол - първата ми асоциация е популярното вестникарско заглавие 'БИЯТ ДОКТОРИТЕ В СПЕШНОТО' - и не къде да е другаде, а във Ветеринарния пункт, където човекът си преглежда пациентите.
То е естествено Възраждане да е силата, която може да променя, но не бива да очакваме чудеса, както и да отричаме Пасков и Христов
© Пламен Все права защищены
Трудно е било на тия преди нас. До преди 1944- та. После е демагогия и сиви умове. Това трябва да превъзмогнем. Зависимостите си.
Всички сме братя, но каква е каузата ни, за да бъдем едно?! Кой ни обединява? Какво?
Понякога си мисля, че Бог ни наказва с малкото, за да ни вразуми, но ние не узряваме. Няма ги хората за това. Отидоха си, избягаха от Родината си, други се продадоха и сега ни лъжат.
Бог е високо, но не ни е забравил.
И по- лошо е било, и пак сме били.
Лъжепророци винаги ще има. И крадци и отрепки ще сипят земята ни. Но ще бъдем. Няма друг вариант.
Опасява ме само да не останем малцинство белоглавите „овце”, които не се продават за пари и кило чушки.