Ние, Наше Вечно-Безсмъртие

Тези глупости за "времето" и "пространството" ги измислихме ние - Вечно-Безсмъртните. Как иначе да направим контакт с такива недоразвити същества, като вас? Бихте ли проумели? "Време" просто не съществува! Същото важи и за т. нар. "пространство"!
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продължаваме да ни има. И това е така, защото успяхме да ви накараме да произвеждате мънички огънчета Вечно-Безсмъртие. Ние сме едновременно тук и там, горе и долу, вътре и вън, навсякъде и никъде, ние сме частите, съединяващи се в цялото. Затова именно сме Вечно-Безсмъртни.
Ето, ражда се ново дете. Плаче. Затрептява с бяло-синкаво пламъче, люшка се, крехко е, насам-натам... Усилено генерира Вечно-Безсмъртие. Знаем, че няма да му дадат да угасне. Дават му обич. Укрепват го. Дават енергията.
Ето, друго Вечно-Безсмъртие. То гори. Започва да пуши с черен пламък на изгоряла пластмаса. Разрушава. Убива. Убива се. Брак (т.е. отпадък)  при технологията на Вечно-Безсмъртните.
Ето, някой ще мре. Всички плачат наоколо. Или не. Няма никого вече. Той е само обвивка, като стар незапален фенер; още тъпче безсмислено, безполезно хранителни вещества в себе си; без светлинка, без пламъка, само една миризма - на изгнили цветя и на тленност, се носи наоколо.
Важна ни е енергията, която черпим от вас, хорица! И ви караме да горите, да изгаряте, да пишете стихове, да композирате, да рисувате, да обичате, да строите, да пазите, за да вземем накрая за себе си вашето слабичко Вечно-Безсмъртие. То ужасно ни трябва - малко въгленче, с което подклаждаме нови Вечно-Безсмъртия.