3 июн. 2020 г., 10:10

Ние с Ботев 

  Проза » Другие
1163 2 14
3 мин за четене
Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята мяра. И се опитваме да се равняваме с героите. И, понеже е трудно да се издигнем до тях, караме по лесното – да ги принизяваме до себе си.
А иначе - обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, морално, човешки. Колкото и да правим опити да принизим делата им, да ги свлечем до ежедневието ни. „Да , бе – революции правили... Я сега да видя как щяха да се оправят!”, казваме си . Горди, че за нас битието не е трудно нещо, че така сме успели да се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Все права защищены

Предложения
: ??:??