16 февр. 2017 г., 00:11

Ние сме си достатъчни!

518 0 0

Нека играем на ,,пусни, пусни кърпичка"...

Затвори очи и протегни ръце...

Аз ще сложа в тях сърцето си,

а ти стисни силно и не го показвай на никого...

Нека си бъде само наша тайна...

Ти и аз, аз и ти... И любовта между нас!

Доверяваш ли ми се? Ако искаш, можем да поиграем и на ,,сляпа баба",

защото дори да са ми покрити очите с шалче,

аз мога да те усетя където и да си...

Мога да вдишам аромата ти от километри разстояние;

мога да си представя движенията ти, както всяка нощ в съня ми;

виждам изгарящия ти поглед дори без да гледам,

уникалната ти усмивка, която може да разтопи дори леда в Антарктида...

Но защо, по дяволите, трябва да играем игри?

И то когато имаме себе си? Ние сме си достатъчни!

Просто ми се довери и можем заедно да полетим с вълшебното килимче към света на мечтите,

там, където всичко е възможно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Глория Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...