Нека играем на ,,пусни, пусни кърпичка"...

Затвори очи и протегни ръце...

Аз ще сложа в тях сърцето си,

а ти стисни силно и не го показвай на никого...

Нека си бъде само наша тайна...

Ти и аз, аз и ти... И любовта между нас!

Доверяваш ли ми се? Ако искаш, можем да поиграем и на ,,сляпа баба",

защото дори да са ми покрити очите с шалче,

аз мога да те усетя където и да си...

Мога да вдишам аромата ти от километри разстояние;

мога да си представя движенията ти, както всяка нощ в съня ми;

виждам изгарящия ти поглед дори без да гледам,

уникалната ти усмивка, която може да разтопи дори леда в Антарктида...

Но защо, по дяволите, трябва да играем игри?

И то когато имаме себе си? Ние сме си достатъчни!

Просто ми се довери и можем заедно да полетим с вълшебното килимче към света на мечтите,

там, където всичко е възможно!